За книгата
Дао Дъ Дзин (道德經) е един от най-важните текстове в историята на човешката мисъл. Написана от легендарния мъдрец Лао Дзъ (老子) около VI–V век пр.н.е., тя е основополагащият текст на даоизма и една от най-превежданите книги в света.
Заглавието може да се преведе като „Книга за Пътя и Добродетелта". Дао (道) означава „Път" — безименният, вечен принцип, който стои зад цялото съществуване. Дъ (德) означава „Добродетел" или „Сила" — проявлението на Даото в света. Дзин (經) означава „Книга" или „Класически текст".
Книгата съдържа 81 глави, разделени на две части: Дао Дзин (глави 1–37) — за природата на Пътя, и Дъ Дзин (глави 38–81) — за Добродетелта в действие. С поетичен и парадоксален език, Лао Дзъ говори за недействието (無為, у-уей), за силата на мекото, за мъдростта на празнотата и за хармонията с естествения ред.