道德經 · Дао Дъ Дзин

名與身孰親？

Míng yǔ shēn shú qīn?

Името или тялото — кое ти е по-близо?

名 (мин) — име, слава, репутация; 身 (шън) — тяло, живот, същество. Въпрос, който разтърсва: какво цениш повече — славата или живота си? Мнозина жертват здравето и живота за репутация, без да осъзнават абсурда.

身與貨孰多？

Shēn yǔ huò shú duō?

Тялото или богатството — кое струва повече?

貨 (хуо) — стока, богатство, притежания. Вторият въпрос е още по-остър: какво има по-голяма стойност — животът ти или нещата, които натрупваш? Отговорът е очевиден, но поведението на повечето хора го отрича.

得與亡孰病？

Dé yǔ wáng shú bìng?

Да придобиеш или да загубиш — кое боли повече?

Третият въпрос обръща перспективата: придобиването може да боли повече от загубата. Колкото повече имаш — толкова повече те е страх да не загубиш. Натрупването е източник на тревога, не на покой.

甚愛必大費；多藏必厚亡。

Shèn ài bì dà fèi; duō cáng bì hòu wáng.

Прекомерната привързаност неизбежно води до големи загуби; многото трупане неизбежно води до тежка гибел.

Двоен закон: прекалената привързаност (към хора, неща, идеи) води до прекалени загуби; прекаленото трупане води до тежко рухване. Колкото по-висока е кулата — толкова по-шумно пада.

故知足不辱，知止不殆，可以長久。

Gù zhī zú bù rǔ, zhī zhǐ bù dài, kěyǐ cháng jiǔ.

Затова: да знаеш кога е достатъчно — не е позор; да знаеш кога да спреш — не е опасно. Така можеш да траеш дълго.

知足 (джъ дзу) и 知止 (джъ джъ) — двата ключа към дълголетието: знай кога е достатъчно и знай кога да спреш. Не е слабост да се откажеш от повече — това е мъдрост. Дълготрайността принадлежи на умерените, а не на алчните.

第四十四章