道德經 · Дао Дъ Дзин

昔之得一者：天得一以清；地得一以寧；神得一以靈；谷得一以盈；萬物得一以生；侯王得一以為天下正。

Xī zhī dé yī zhě: tiān dé yī yǐ qīng; dì dé yī yǐ níng; shén dé yī yǐ líng; gǔ dé yī yǐ yíng; wànwù dé yī yǐ shēng; hóu wáng dé yī yǐ wéi tiānxià zhèng.

В древността тези, които постигнаха Единното: Небето постигна Единното — и стана чисто; Земята постигна Единното — и стана спокойна; духовете постигнаха Единното — и станаха чудотворни; долините постигнаха Единното — и се изпълниха; десетте хиляди неща постигнаха Единното — и се родиха; владетелите постигнаха Единното — и станаха мерило за Поднебесната.

一 (и) — Единното, единството, Даото като единство. Шест примера показват, че всичко в космоса — от Небето до владетелите — получава своята същност от Единното. Без връзка с Даото — нищо не функционира правилно.

其致之也，謂天無以清，將恐裂；地無以寧，將恐廢；神無以靈，將恐歇；谷無以盈，將恐竭；萬物無以生，將恐滅；侯王無以正，將恐蹶。

Qí zhì zhī yě, wèi tiān wú yǐ qīng, jiāng kǒng liè; dì wú yǐ níng, jiāng kǒng fèi; shén wú yǐ líng, jiāng kǒng xiē; gǔ wú yǐ yíng, jiāng kǒng jié; wànwù wú yǐ shēng, jiāng kǒng miè; hóu wáng wú yǐ zhèng, jiāng kǒng jué.

Доведено до край: ако Небето не е чисто — ще се разцепи; ако Земята не е спокойна — ще рухне; ако духовете не са чудотворни — ще изчезнат; ако долините не са пълни — ще пресъхнат; ако десетте хиляди неща не се раждат — ще загинат; ако владетелите не са мерило — ще паднат.

Обратната страна: загубата на Единното води до катастрофа на всяко ниво. Небето се разцепва, Земята рухва, духовете изчезват, долините пресъхват. Без връзка с Даото — всичко се разпада. Предупреждение към владетелите: загубите ли основата — ще паднете.

故貴以賤為本，高以下為基。

Gù guì yǐ jiàn wéi běn, gāo yǐ xià wéi jī.

Затова благородното има за основа нисшето; високото има за фундамент ниското.

Практическо следствие: високото не може без ниското, благородното не може без простото. Кулата стои на фундамента, царят — на народа. Който забрави основата си — рухва.

是以侯王自稱孤、寡、不穀。此非以賤為本邪？非乎？

Shì yǐ hóu wáng zì chēng gū, guǎ, bù gǔ. Cǐ fēi yǐ jiàn wéi běn xié? Fēi hū?

Затова владетелите се наричат „сирак", „самотник", „недостоен". Не е ли това признание, че нисшето е тяхната основа? Не е ли?

孤 (гу), 寡 (гуа), 不穀 (бу гу) — титли, с които китайските владетели се самоназовават: „самотен", „лишен", „недостоен". Лао Дзъ вижда в тези смирени титли доказателство, че дори властта интуитивно признава зависимостта си от ниското и простото.

故致數譽無譽。是故不欲琭琭如玉，珞珞如石。

Gù zhì shù yù wú yù. Shì gù bù yù lùlù rú yù, luòluò rú shí.

Затова многото хвалби водят до липса на хвалба. Затова не желай да блестиш като нефрит — бъди груб като камък.

琭琭 (лу лу) — блестящ, изящен като нефрит; 珞珞 (луо луо) — груб, необработен като камък. Нефритът е красив, но крехък; камъкът е груб, но издръжлив. Мъдрецът избира здравината на камъка пред лъскавината на нефрита. По-добре да си здрав и незабелязан, отколкото блестящ и чуплив.

第三十九章