Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第二十九章

Глава Двадесет и девета

Свещеният съд

將欲取天下而為之，吾見其不得已。
Jiāng yù qǔ tiānxià ér wéi zhī, wú jiàn qí bù dé yǐ.
Който иска да завладее Поднебесната и да я преправя — виждам, че няма да успее.

Лао Дзъ категорично отхвърля опитите за насилствено преобразяване на света. Поднебесната е свещен съд — не може да бъде „преработена" по волята на един човек. Контролът е илюзия.

天下神器，不可為也，不可執也。
Tiānxià shén qì, bù kě wéi yě, bù kě zhí yě.
Поднебесната е свещен съд — не може да бъде преправяна, не може да бъде владяна.

神器 (шън ци) — свещен съд, божествен инструмент. Светът не е обект за манипулация — той е жив, свещен и самоуправляващ се. Който се опита да го хване — ще го изпусне.

為者敗之，執者失之。
Wéi zhě bài zhī, zhí zhě shī zhī.
Който го преправя — го разрушава; който го държи — го губи.

Двойна формула на провала: действието и хващането. Колкото повече се опитваш да контролираш — толкова повече разрушаваш. Колкото по-здраво стискаш — толкова по-бързо изплъзва.

故物或行或隨；或歔或吹；
Gù wù huò xíng huò suí; huò xū huò chuī;
Затова нещата ту вървят напред, ту следват; ту дишат топло, ту духат студено;

歔 (сю) — леко, топло дишане; 吹 (чуей) — силно, студено духане. Светът е изграден от противоположности, които се редуват естествено. Опитът да задържиш само едната страна е обречен на провал.

或強或羸；或載或隳。
Huò qiáng huò léi; huò zǎi huò huī.
ту са силни, ту са слаби; ту се издигат, ту рухват.

Продължение на редуването: силата и слабостта, възходът и рухването са части от един и същи цикъл. Да се противопоставяш на този ритъм е безсмислено — по-мъдро е да го следваш.

是以聖人去甚，去奢，去泰。
Shì yǐ shèngrén qù shèn, qù shē, qù tài.
Затова мъдрецът отхвърля крайността, отхвърля разкоша, отхвърля прекомерността.

Три неща за отхвърляне: 甚 (шън) — крайност, 奢 (шъ) — разкош, 泰 (тай) — прекомерност. Мъдрецът живее в средата — не в аскетизъм, но и не в излишество. Средният път е пътят на Даото.