第十九章
Глава Деветнадесета
Прегърни простотата
Лао Дзъ не е против истинската мъдрост, а против показната учёност и хитруването, които се маскират като мъдрост. Когато управниците спрат да се правят на умни, народът процъфтява.
Продължение на критиката от Глава 18: наложените отвън морални норми задушават естествената обич. Когато спреш да проповядваш любов, тя се завръща от само себе си — защото е в природата на хората.
Когато обществото не издига печалбата и сръчността като висши ценности, изчезва и мотивацията за кражба. Престъпността е симптом на система, която възнаграждава алчността.
文 (уен) — украса, култура, изтънченост. Самото отхвърляне на лошите неща не е достатъчно — нужно е нещо положително, към което да се обърнем. Следва рецептата.
Рецептата на Лао Дзъ: 素 (су) — простота, неоцветеност; 朴 (пу) — необработено дърво, чиста потенциалност. Малко мисли, малко желания, без излишна учёност — и тревогите изчезват. Това не е невежество, а съзнателна простота.