道德經 · Дао Дъ Дзин

古之善為士者，微妙玄通，深不可識。

Gǔ zhī shàn wéi shì zhě, wēi miào xuán tōng, shēn bù kě shí.

Древните, които умееха да следват Даото, бяха фини, тайнствени, проникновени — толкова дълбоки, че не можеха да бъдат познати.

Лао Дзъ рисува портрет на древния мъдрец — не чрез твърдения какъв е, а чрез поредица от метафори. Истинската мъдрост е толкова дълбока, че не може да бъде разпозната отвън.

夫唯不可識，故強為之容：

Fú wéi bù kě shí, gù qiáng wéi zhī róng:

Тъкмо защото не могат да бъдат познати, мога само приблизително да ги опиша:

Лао Дзъ честно признава ограниченията на езика — всяко описание е само приближение. Следват седем метафори, рисуващи образа на мъдреца.

豫兮若冬涉川；

Yù xī ruò dōng shè chuān;

Предпазливи — като че прекосяват река през зимата;

Ледът може да се пропука всеки миг. Мъдрецът действа с внимание и бдителност — не от страх, а от уважение към непредвидимостта на живота.

猶兮若畏四鄰；

Yóu xī ruò wèi sì lín;

бдителни — сякаш се опасяват от всички страни;

Не параноя, а будно присъствие. Мъдрецът е наясно с всичко около себе си — отворен и внимателен, без да се затваря в самоувереност.

儼兮其若客；

Yǎn xī qí ruò kè;

сдържани — като гости;

Гостът не се разполага като у дома си — той е учтив, внимателен, ненатрапчив. Мъдрецът живее в света като гост — с уважение и без претенции за собственост.

渙兮若冰之將釋；

Huàn xī ruò bīng zhī jiāng shì;

разтапящи се — като лед, който започва да се топи;

Мъдрецът не е твърд и вкаменен — той е в процес на постоянно отпускане, като лед, който се превръща във вода. Гъвкавостта и откритостта са знаци за жизненост.

敦兮其若朴；

Dūn xī qí ruò pǔ;

прости — като необработено дърво;

朴 (пу) — необработен дървен блок — е ключов символ в даоизма. Преди да бъде издялан, дървото съдържа всички възможности. Простотата е по-ценна от изкуствената изтънченост.

曠兮其若谷；

Kuàng xī qí ruò gǔ;

просторни — като долина;

Долината е отворена, приемаща, празна — и затова побира всичко. Умът на мъдреца е като долина: просторен, без предразсъдъци, готов да приеме каквото и да дойде.

混兮其若濁。

Hún xī qí ruò zhuó.

размътени — като мътна вода.

Мъдрецът не претендира за кристална яснота — той приема объркаността като част от процеса. Мътната вода не е грешка — тя просто се нуждае от време, за да се утаи.

孰能濁以靜之徐清？

Shú néng zhuó yǐ jìng zhī xú qīng?

Кой може да направи мътното бавно прозрачно чрез покой?

Не чрез бъркане, а чрез спокойствие мътната вода се прочиства. Така и умът — не чрез усилие и анализ, а чрез тишина и търпение. Това е медитативният принцип на даоизма.

孰能安以動之徐生？

Shú néng ān yǐ dòng zhī xú shēng?

Кой може от покоя бавно да породи движение?

От дълбокия покой се ражда автентичното действие. Не рязко, не насилствено, а бавно и естествено — като покълването на семе. Истинската промяна идва от тишината.

保此道者，不欲盈。

Bǎo cǐ dào zhě, bù yù yíng.

Който пази това Дао, не желае да бъде пълен.

Пълнотата е краят на растежа — напълненият съд не може да приеме повече. Мъдрецът винаги оставя място, винаги е малко празен — и точно затова може вечно да расте и да се обновява.

夫唯不盈，故能蔽而新成。

Fú wéi bù yíng, gù néng bì ér xīn chéng.

Тъкмо защото не е пълен — може да се износи и отново да се обнови.

Финалният парадокс: непълнотата е условие за вечно обновление. Както луната се изпълва и изпразва в безкраен цикъл, така и мъдрецът — никога окончателно завършен, винаги в процес на ставане.

第十五章