Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第二十三章

Глава Двадесет и трета

Малкото думи

希言自然。
Xī yán zìrán.
Малкото думи са естествени.

希言 (си ян) — пестеливост с думите. Природата не говори много — бурята не трае вечно, а слънцето изгрява мълчаливо. Най-естественото е тишината.

故飄風不終朝，驟雨不終日。
Gù piāo fēng bù zhōng zhāo, zhòu yǔ bù zhōng rì.
Затова вихрушката не трае цяла сутрин, а проливният дъжд — не трае цял ден.

Крайностите са краткотрайни. Природата ни показва, че всяко прекомерно усилие бързо се изчерпва. Само мекото и умереното може да продължи.

孰為此者？天地。天地尚不能久，而況於人乎？
Shú wéi cǐ zhě? Tiāndì. Tiāndì shàng bù néng jiǔ, ér kuàng yú rén hū?
Кой ги причинява? Небето и Земята. Ако дори Небето и Земята не могат да ги поддържат дълго — какво остава за човека?

Дори космическите сили не могат да поддържат крайностите за дълго. Ако самата природа не устоява на прекомерното — как може един човек да го направи? Умереността е закон на Вселената.

故從事於道者，同於道；德者，同於德；失者，同於失。
Gù cóngshì yú dào zhě, tóng yú dào; dé zhě, tóng yú dé; shī zhě, tóng yú shī.
Затова който следва Даото — се обединява с Даото; който следва Добродетелта — се обединява с Добродетелта; а който се отклонява — се обединява със загубата.

С какво се отъждествяваш — това ставаш. Фокусираш ли се върху Даото — ставаш едно с него. Следваш ли Добродетелта — тя те пронизва. Избереш ли загубата — тя те намира. Резонансът определя съдбата.

同於道者，道亦樂得之；同於德者，德亦樂得之；同於失者，失亦樂得之。
Tóng yú dào zhě, dào yì lè dé zhī; tóng yú dé zhě, dé yì lè dé zhī; tóng yú shī zhě, shī yì lè dé zhī.
Който е едно с Даото — Даото с радост го приема; който е едно с Добродетелта — Добродетелта с радост го приема; а който е едно със загубата — загубата с радост го приема.

Вселената отвръща с реципрочност. Даото не отблъсква никого — то „радостно" приема всеки, който се обърне към него. Но същият закон действа и в обратната посока: загубата също „посреща" онези, които й се отдават.

信不足焉，有不信焉。
Xìn bù zú yān, yǒu bù xìn yān.
Когато доверието е недостатъчно — се появява недоверие.

Финалната сентенция засяга управлението: ако владетелят не вярва на хората си, те няма да вярват на него. Доверието е огледало — каквото дадеш, такова получаваш.