Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第二十一章

Глава Двадесет и първа

Мъгливото Дао

孔德之容，惟道是從。
Kǒng dé zhī róng, wéi dào shì cóng.
Проявлението на великата Добродетел следва единствено Даото.

孔德 (кун дъ) — великата, всеобхватна Добродетел. Тя не следва правила или морални кодекси — единственият й ориентир е Даото. Добродетелта е просто Даото в действие.

道之為物，惟恍惟惚。
Dào zhī wéi wù, wéi huǎng wéi hū.
Даото като нещо е неясно и мъгливо.

恍惚 (хуан ху) — неясно, замъглено, като полусън. Даото не е нещо конкретно, което можеш да хванеш — то е на границата между съществуване и несъществуване.

惚兮恍兮，其中有象；恍兮惚兮，其中有物。
Hū xī huǎng xī, qí zhōng yǒu xiàng; huǎng xī hū xī, qí zhōng yǒu wù.
Мъгливо и неясно — а в него има образ; неясно и мъгливо — а в него има нещо.

Въпреки неуловимостта си, Даото не е празна абстракция — в него се съдържат образи и неща. То е едновременно безформено и изпълнено с потенциал за всички форми.

窈兮冥兮，其中有精；
Yǎo xī míng xī, qí zhōng yǒu jīng;
Дълбоко и тъмно — а в него има същина;

精 (дзин) — есенция, жизнена сила, квинтесенция. В най-дълбокия мрак на Даото се крие най-чистата същност — семето, от което се раждат всички неща.

其精甚真，其中有信。
Qí jīng shèn zhēn, qí zhōng yǒu xìn.
тази същина е напълно истинна — в нея има достоверност.

信 (син) — достоверност, доверие, доказателство. Даото не е фантазия — то е най-реалното нещо, по-реално от видимия свят. Неговата истинност може да бъде проверена чрез пряк опит.

自今及古，其名不去，以閱眾甫。
Zì jīn jí gǔ, qí míng bù qù, yǐ yuè zhòng fǔ.
От днес до древността — името му не изчезва; чрез него съзерцавам произхода на всичко.

Даото е вечно — неговото име не е изчезнало от началото на времената до днес. Чрез него можем да разберем как всичко е започнало. Това е ключът към разбирането на произхода на десетте хиляди неща.

吾何以知眾甫之狀哉？以此。
Wú hé yǐ zhī zhòng fǔ zhī zhuàng zāi? Yǐ cǐ.
Откъде знам за произхода на всичко? Именно от това.

Лаконичен финал: „Откъде знам? От самото Дао." Знанието за произхода идва не от книги или разсъждения, а от пряко съзерцание на Даото — чрез празнотата, тишината и медитацията, описани в предходните глави.