Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第十八章

Глава Осемнадесета

Когато Даото е изоставено

大道廢，有仁義；
Dà dào fèi, yǒu rén yì;
Когато Великото Дао е изоставено — появяват се човеколюбието и справедливостта;

Провокативна мисъл: морални кодекси като „човеколюбие" и „справедливост" се появяват едва когато естествената хармония е изгубена. Ако хората живееха в съгласие с Даото, нямаше нужда от морални правила — добротата би била просто естествена.

智慧出，有大偽；
Zhìhuì chū, yǒu dà wěi;
когато се появява хитростта — идва и великото лицемерие;

智慧 (джъ хуей) тук не е истинска мъдрост, а хитрост, пресметливост. Когато хората станат „умни", те се научават и да лъжат. Интелектът без корен в Даото поражда манипулация и измама.

六親不和，有孝慈；
Liù qīn bù hé, yǒu xiào cí;
когато шестимата роднини не са в хармония — появяват се синовната почит и родителската любов;

Шестимата роднини са баща, майка, братя, сестри, съпруг/а и деца. Когато семейството е в естествена хармония, няма нужда да се говори за „почит" и „обич" — те просто са. Щом започнем да ги проповядваме, значи вече са изгубени.

國家昏亂，有忠臣。
Guójiā hūn luàn, yǒu zhōng chén.
когато държавата е в хаос — появяват се верните поданици.

Героите се раждат във време на криза. Ако държавата е добре управлявана, няма нужда от „верни поданици" — вярността е естествена. Самата нужда от лоялност показва, че нещо е дълбоко сбъркано. Лао Дзъ обръща наопаки конфуцианските добродетели: те не са знак за здраве, а за болест на обществото.