Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第四十五章

Глава Четиридесет и пета

Великото съвършенство

大成若缺，其用不弊。
Dà chéng ruò quē, qí yòng bù bì.
Великото съвършенство изглежда незавършено — но употребата му не се изчерпва.

大成 (да чън) — великото завършване. Истинското съвършенство не е гладко и полирано — то изглежда „с пукнатина". Точно затова е неизчерпаемо: перфектният съд е крехък, а „незавършеният" служи вечно.

大盈若沖，其用不窮。
Dà yíng ruò chōng, qí yòng bù qióng.
Великата пълнота изглежда празна — но употребата й не се изтощава.

沖 (чун) — празен, издълбан, но и „пълен с потенциал". Великата пълнота прилича на празнота — защото не е натъпкана, а е отворена. Именно тази отвореност й позволява да бъде неизчерпаема.

大直若屈，大巧若拙，大辯若訥。
Dà zhí ruò qū, dà qiǎo ruò zhuō, dà biàn ruò nè.
Великата правота изглежда извита; великото майсторство изглежда непохватно; великото красноречие изглежда заекващо.

Три парадокса: правотата не е твърдост, а гъвкавост; майсторството не е показна виртуозност, а привидна простота; красноречието не е поток от думи, а премерено мълчание. Истинското умение изглежда лесно — и затова остава невидимо.

靜勝躁，寒勝熱。清靜為天下正。
Jìng shèng zào, hán shèng rè. Qīng jìng wéi tiānxià zhèng.
Покоят побеждава суетнята; студът побеждава горещината. Чистотата и покоят са мерило за Поднебесната.

清靜 (цин дзин) — чистота и покой. Финалът е практически: движението се уморява, покоят — не. Горещината изгаря, студът запазва. Истинският ред в света идва не от активност, а от спокойствие и яснота.