Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第九章

Глава Девета

Знай кога да спреш

持而盈之，不如其已；
Chí ér yíng zhī, bù rú qí yǐ;
Да държиш и да пълниш до ръба — по-добре е да спреш навреме;

Чашата, напълнена до ръба, неизбежно се разлива. Лао Дзъ учи на умереност — да знаеш кога си имаш достатъчно е по-ценно от безкрайното натрупване.

揣而銳之，不可長保。
Chuǎi ér ruì zhī, bù kě cháng bǎo.
да наточиш ножа до крайност — няма да издържи дълго.

Прекалената острота води до чупливост. Който се изтъква прекалено, привлича удари. Крайностите не са устойчиви — умереността пази дълготрайността.

金玉滿堂，莫之能守；
Jīn yù mǎn táng, mò zhī néng shǒu;
Злато и нефрит, които пълнят залата — никой не може да ги опази;

Колкото повече притежаваш, толкова повече имаш какво да загубиш. Богатството привлича завист и крадци. Истинската сигурност не е в натрупването, а в отпускането.

富貴而驕，自遺其咎。
Fù guì ér jiāo, zì yí qí jiù.
богатство и знатност, съчетани с гордост — сами навличат беда.

Гордостта, породена от успеха, е семето на падението. Историята е пълна с примери на велики, рухнали от собствената си надменност. Успехът без смирение е временен.

功遂身退，天之道也。
Gōng suì shēn tuì, tiān zhī dào yě.
Когато делото е завършено, отстъпи — това е Пътят на Небето.

Кулминацията на главата и един от най-дълбоките съвети на Лао Дзъ: знай кога да се оттеглиш. Както слънцето залязва, за да изгрее отново, така и мъдрецът се оттегля навреме. Това не е слабост — това е хармония с природния ритъм.