第三十章
Глава Тридесета
Против войната
好還 (хао хуан) — „обичат да се завръщат", т.е. насилието поражда отмъщение. Съветникът, следващ Даото, никога не препоръчва военна сила — защото знае, че тя се завръща като бумеранг.
Мощна метафора: след войската остават само плевели. Войната унищожава земеделието, разрушава селата и превръща плодородните земи в пустош. Последствията от насилието са винаги разрушителни.
凶年 (сюн нян) — лоши, гладни години. Войната изчерпва ресурсите — мъжете са на фронта вместо на полето, запасите са изядени, а земята е опустошена. Цената на победата често е по-висока от цената на поражението.
Добрият пълководец постига необходимото и не отива по-далеч. Не се опива от победата, не преследва славата, не злоупотребява със силата. Умереността във властта е висша мъдрост.
Три забрани след успеха: не се гордей (矜 Гин), не се хвали (伐 Фа), не се възгордявай (驕 Цяо). Победата е необходимост, не повод за тържество. Гордостта след битка е семе на следващото поражение.
不得已 (бу дъ и) — „когато няма друг изход". Силата е последно средство, а не първи избор. Дори когато е неизбежна — тя трябва да бъде минимална и без насилие над необходимото.
不道 (бу дао) — противно на Даото. Всичко, което достигне пика на силата си, неизбежно запада. Който разчита на груба сила, действа против Даото — и бързо се изчерпва. Това е универсален закон: преждевременният разцвет води до ранна смърт.