第八十一章
Глава Осемдесет и първа
Действай, без да се бориш
信 (син, [ɕin⁵¹]) — правдив, достоверен; 美 (мей, [mei²¹⁴]) — красив, украсен. Истината е проста и понякога груба — не се нуждае от украса. Красноречието е съмнително — колкото по-гладко звучат думите, толкова по-вероятно е да лъжат. Ехо от глава 78: „Правдивите думи звучат парадоксално."
辯 (бян, [pjɛn⁵¹]) — спори, аргументира. Добрият 善 (шан, [ʂɑn⁵¹]) човек не се нуждае от аргументи — делата му говорят. Който непрекъснато доказва правотата си — компенсира липсата на истинска доброта. Мъдростта е тиха; шумът е знак за празнота.
博 (бо, [pwɔ³⁵]) — обширен, ерудиран. Разлика между мъдрост 知 (джъ, [ʈʂɻ̩⁵⁵]) и ерудиция 博 (бо, [pwɔ³⁵]). Мъдростта е дълбочина — познава малкото, което е важно. Ерудицията е ширина — знае много, но повърхностно. Ехо от глава 48: „Ученето е всекидневно прибавяне; Даото е всекидневно отнемане."
不積 (бу дзи, [pu⁵¹ tɕi⁵⁵]) — „не трупа". Парадоксът на даването: колкото повече даваш — толкова повече имаш. Не материално, а духовно: даването обогатява даващия. Мъдрецът е като извор — колкото повече тече, толкова повече се пълни. Антитеза на натрупването.
Последните думи на книгата — и може би най-важните. 利而不害 (ли ър бу хай, [li⁵¹ ɚ³⁵ pu⁵¹ xai⁵¹]) — помагай, без да вредиш; 為而不爭 (уей ър бу джън, [wei³⁵ ɚ³⁵ pu⁵¹ ʈʂɤŋ⁵⁵]) — действай, без да се бориш. Цялата мъдрост на Дао Дъ Дзин, събрана в два реда. Небето помага на всичко живо, без да иска нищо в замяна. Мъдрецът действа в света, без да се бори за нищо. Това е финалното послание на Лао Дзъ: живей просто, давай щедро, не се бори.