Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第二十章

Глава Двадесета

Самотата на мъдреца

唯之與阿，相去幾何？
Wéi zhī yǔ ē, xiāng qù jǐ hé?
Между „да" и „да, господарю" — каква е разликата?

Учтивото и небрежното съгласие — толкова ли различни са? Лао Дзъ поставя под въпрос условностите и ритуалите, с които хората се заблуждават, че има разлика там, където я няма.

善之與惡，相去若何？
Shàn zhī yǔ è, xiāng qù ruò hé?
Между доброто и злото — каква е разликата?

Не отричане на морала, а поставяне под въпрос на абсолютните категории. От гледната точка на Даото, разграниченията, които хората правят, са относителни и условни.

人之所畏，不可不畏。
Rén zhī suǒ wèi, bù kě bù wèi.
От каквото хората се боят, не може да не се боиш.

Дори мъдрецът живее сред хората и не може напълно да се отърси от техните страхове. Това е признание за човешката уязвимост — рядък момент на откровеност.

荒兮，其未央哉！
Huāng xī, qí wèi yāng zāi!
О, колко безкрайна е тази пустош!

Въздишка пред безкрайността на различието между мъдреца и тълпата. Тази глава е най-личната изповед на Лао Дзъ — тук той говори от първо лице за самотата на прозрението.

眾人熙熙，如享太牢，如春登臺。
Zhòng rén xī xī, rú xiǎng tài láo, rú chūn dēng tái.
Всички хора са весели и радостни — сякаш пируват на великия жертвен пир, сякаш се изкачват на тераса през пролетта.

Тълпата живее в повърхностна веселост — пирове, забавления, сезонни радости. Те са доволни от видимото, от блясъка на формите.

我獨泊兮，其未兆；沌沌兮，如嬰兒之未孩；
Wǒ dú bó xī, qí wèi zhào; dùn dùn xī, rú yīng ér zhī wèi hái;
Само аз съм спокоен, без знаци; объркан, като новородено, което още не е проплакало;

Мъдрецът не е развълнуван от празниците на света. Той е като новородено преди първия плач — в чисто, неопределено състояние, преди да бъде белязан от света.

儽儽兮，若無所歸。
Lěi lěi xī, ruò wú suǒ guī.
уморен и скитащ, сякаш нямам къде да се върна.

Самотата на мъдреца — той не принадлежи на нито едно място, нито на нито една група. Бездомността тук не е трагедия, а условие за свобода.

眾人皆有餘，而我獨若遺。
Zhòng rén jiē yǒu yú, ér wǒ dú ruò yí.
Всички хора имат в излишък, само аз сякаш нямам нищо.

Другите натрупват — имущество, знание, статус. Мъдрецът изглежда беден и лишен. Но празнотата му е по-богата от тяхната пълнота.

我愚人之心也哉！
Wǒ yú rén zhī xīn yě zāi!
О, колко глупаво е моето сърце!

Ироничен възглас: мъдрецът се нарича глупав, защото от гледната точка на света неговата простота изглежда като глупост. Но тази „глупост" е всъщност най-висша мъдрост.

俗人昭昭，我獨昏昏。俗人察察，我獨悶悶。
Sú rén zhāo zhāo, wǒ dú hūn hūn. Sú rén chá chá, wǒ dú mèn mèn.
Обикновените хора са ярки и бляскави — само аз съм тъмен и мъглив. Обикновените хора са проницателни и остри — само аз съм тъп и объркан.

Контрастът продължава: светът цени яснотата, остротата, блясъка. Мъдрецът е мъглив и неясен — не защото не вижда, а защото вижда отвъд повърхността, там, където контурите се размиват.

澹兮其若海；飂兮若無止。
Dàn xī qí ruò hǎi; liáo xī ruò wú zhǐ.
Спокоен като морето; свободен като вятъра, който не спира.

Две метафори за вътрешното състояние на мъдреца: дълбок и тих като океана, свободен и неспиращ като вятъра. Не е привързан към нито едно място или идея.

眾人皆有以，而我獨頑且鄙。
Zhòng rén jiē yǒu yǐ, ér wǒ dú wán qiě bǐ.
Всички хора имат цел — само аз съм упорит и груб.

Светът е целенасочен, амбициозен, организиран. Мъдрецът изглежда безцелен и прост. Но именно тази „безцелност" му позволява да бъде отворен за всичко.

我獨異於人，而貴食母。
Wǒ dú yì yú rén, ér guì shí mǔ.
Само аз се различавам от другите — защото ценя да се храня от Майката.

食母 (шъ му) — „да се храниш от Майката" — означава да черпиш направо от Даото, от първоизточника. Докато другите преследват вторични неща, мъдрецът се храни от самия корен на съществуването. Това е единствената му разлика — и тя е всичко.