Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第七十四章

Глава Седемдесет и четвърта

Великият палач

民不畏死，奈何以死懼之？
Mín bù wèi sǐ, nài hé yǐ sǐ jù zhī?
Когато народът не се страхува от смъртта — защо да го плашиш със смърт?

Продължение на темата от глава 72. Когато хората живеят в такава мизерия, че смъртта вече не ги плаши — смъртното наказание губи смисъл. Тиранът, който разчита на страха от смъртта, открива, че няма повече какво да отнеме. Отчаяните хора са най-опасните.

若使民常畏死，而為奇者，吾得執而殺之，孰敢？
Ruò shǐ mín cháng wèi sǐ, ér wéi qí zhě, wú dé zhí ér shā zhī, shú gǎn?
Ако хората наистина се страхуваха от смъртта — и аз можех да хващам и убивам нарушителите — кой би посмял?

為奇者 (уей ци джъ, [wei³⁵ tɕʰi³⁵ ʈʂɤ²¹⁴]) — „вършещите странни неща", т.е. нарушителите, бунтовниците. Лао Дзъ описва хипотетична ситуация: ако страхът от смъртта работеше — всичко щеше да е просто. Но той не работи, защото хората, доведени до крайност, вече нямат какво да губят.

常有司殺者殺。夫代司殺者殺，是謂代大匠斲。夫代大匠斲者，希有不傷其手矣。
Cháng yǒu sī shā zhě shā. Fú dài sī shā zhě shā, shì wèi dài dà jiàng zhuó. Fú dài dà jiàng zhuó zhě, xī yǒu bù shāng qí shǒu yǐ.
Винаги има Великия палач, който убива. Ако заемеш мястото на Великия палач — това е все едно да дялаш вместо майстор дърводелец. Който дяла вместо майстора — рядко не си наранява ръцете.

司殺者 (съ ша джъ, [sɻ̩⁵⁵ ʂa⁵⁵ ʈʂɤ²¹⁴]) — „този, който отговаря за убиването" — Небето, природният ред, кармата. 大匠 (да дзян, [ta⁵¹ tɕjɑŋ⁵¹]) — Великият майстор. Метафората е ясна: само Небето има правото да отнема живот. Когато човек си присвои тази роля — се наранява. Смъртното наказание е узурпация на космическата справедливост.