道德經 · Дао Дъ Дзин

天地不仁，以萬物為芻狗；

Tiāndì bù rén, yǐ wànwù wéi chú gǒu;

Небето и Земята са безпристрастни — отнасят се с всички неща като със сламени кучета.

Сламените кучета 芻狗 (чугоу) се използвали в ритуали — почитани преди церемонията, изхвърлени след нея. Природата не е жестока, но не е и сантиментална — тя е напълно безпристрастна към всичко.

聖人不仁，以百姓為芻狗。

Shèngrén bù rén, yǐ bǎixìng wéi chú gǒu.

Мъдрецът е безпристрастен — отнася се с хората като със сламени кучета.

Мъдрецът не фаворизира никого — не от безсърдечие, а от дълбока справедливост. Той позволява на всичко да следва естествения си ход, без да налага лични предпочитания.

天地之間，其猶橐籥乎？

Tiāndì zhī jiān, qí yóu tuó yuè hū?

Пространството между Небето и Земята — не прилича ли на духало?

Духалото 橐籥 (туо юе) е кухо отвътре, но произвежда неизчерпаем поток от въздух. Така и вселената — празна по същество, но безкрайно продуктивна. Празнотата е източник, а не липса.

虛而不屈，動而愈出。

Xū ér bù qū, dòng ér yù chū.

Празно, но неизчерпаемо — колкото повече се движи, толкова повече произвежда.

Парадоксът на творчеството: колкото повече даваш от празнотата, толкова повече се появява. Това е принципът на неизчерпаемия потенциал — подобен на дишането, което никога не свършва.

多言數窮，不如守中。

Duō yán shuò qióng, bù rú shǒu zhōng.

Многото думи бързо се изчерпват — по-добре е да пазиш центъра.

Думите разпиляват енергията. 守中 (шоу джун) — „пази центъра" — означава да останеш в средата, в тишината, в равновесието. Вместо да обясняваш света, просто бъди в него.

第五章