道德經 · Дао Дъ Дзин

上德不德，是以有德；下德不失德，是以無德。

Shàng dé bù dé, shì yǐ yǒu dé; xià dé bù shī dé, shì yǐ wú dé.

Висшата Добродетел не се смята за добродетелна — затова притежава Добродетел; нисшата добродетел не изпуска добродетелността — затова е без Добродетел.

Началото на „Дъ дзин" 德經 (дъ дзин) — втората половина на книгата. Парадоксът е ключов: истинската добродетел не знае, че е добродетелна. Който се старае да бъде добър — вече не е истински добър. Спонтанността е критерий за автентичност.

上德無為而無以為；下德無為而有以為。

Shàng dé wú wéi ér wú yǐ wéi; xià dé wú wéi ér yǒu yǐ wéi.

Висшата Добродетел не действа — и няма скрита цел; нисшата добродетел не действа — но има скрита цел.

Разликата е в мотивацията: висшата Добродетел действа без намерение, без очакване за резултат. Нисшата може да изглежда също „недействаща", но вътре крие изчисление — „не действам, за да постигна нещо". Истинското у-уей е без „за да".

上仁為之而無以為；上義為之而有以為。

Shàng rén wéi zhī ér wú yǐ wéi; shàng yì wéi zhī ér yǒu yǐ wéi.

Висшата човечност действа — без скрита цел; висшата справедливост действа — със скрита цел.

仁 (жън) — човечност, хуманност (конфуциански идеал); 義 (и) — справедливост, дълг. Човечността все още е спонтанна — тя действа от сърцето. Но справедливостта вече е пресметлива — тя действа по принцип, по правило, с цел.

上禮為之而莫之應，則攘臂而扔之。

Shàng lǐ wéi zhī ér mò zhī yìng, zé rǎng bì ér rēng zhī.

Висшият ритуал действа — и когато никой не отвръща, засуква ръкави и принуждава.

禮 (ли) — ритуал, етикет, церемония. Ритуалът е най-ниската степен: когато хората не се подчиняват доброволно — той прибягва до принуда. „Засуква ръкави" — яростно налага формата. Там, където е нужна принуда, истинската добродетел отдавна е изчезнала.

故失道而後德，失德而後仁，失仁而後義，失義而後禮。

Gù shī dào ér hòu dé, shī dé ér hòu rén, shī rén ér hòu yì, shī yì ér hòu lǐ.

Затова: изгуби се Даото — и се появи Добродетелта; изгуби се Добродетелта — и се появи човечността; изгуби се човечността — и се появи справедливостта; изгуби се справедливостта — и се появи ритуалът.

Йерархията на упадъка: Дао → Дъ → Жън → И → Ли. Всяка следваща стъпка е опит да се компенсира загубата на предходната. Ритуалът е последното убежище — когато и справедливостта е изгубена, остават само празни церемонии. Пряка критика на конфуцианството.

夫禮者，忠信之薄，而亂之首。

Fú lǐ zhě, zhōng xìn zhī báo, ér luàn zhī shǒu.

Ритуалът е изтъняването на вярността и доверието — и началото на хаоса.

Остра присъда: ритуалът не е лекарство — той е симптом на болестта. Когато хората спазват церемонии, но не изпитват истинска вярност и доверие — формата е празна обвивка и началото на безредие.

前識者，道之華，而愚之始。

Qián shí zhě, dào zhī huá, ér yú zhī shǐ.

Предвиждането е цветът на Даото — и началото на глупостта.

前識 (циен шъ) — предварително знание, пресмятане. 華 (хуа) — цвят, но и повърхностна украса. Предвиждането е само повърхността на Даото — красив цвят, но не плод. Който разчита на ума си, вместо на спонтанността — е в началото на глупостта.

是以大丈夫處其厚，不居其薄；處其實，不居其華。故去彼取此。

Shì yǐ dà zhàngfu chǔ qí hòu, bù jū qí báo; chǔ qí shí, bù jū qí huá. Gù qù bǐ qǔ cǐ.

Затова великият мъж стои в плътното, а не в тънкото; стои в истинското, а не в показното. Затова отхвърля онова и избира това.

大丈夫 (да джан фу) — „великият мъж", истинският герой. Той избира дълбочината пред повърхността, същността пред формата, плода пред цвета. „Отхвърля онова" (ритуала, показността) и „избира това" (Даото, простотата). С това завършва програмната глава на втората половина на книгата.

第三十八章