第三十六章
Глава Тридесет и шеста
Тънката светлина
歙 (си) — свивам, затварям; 張 (джан) — разтварям, разширявам. Преди свиването идва разтварянето — като дишане: преди вдишване идва издишване. Природата действа чрез цикли, не чрез права линия.
Силата носи семето на слабостта в себе си. Когато нещо стигне пика на мощта си — вече започва да отслабва. Който разбира този закон, не се страхува от силния противник — знае, че силата му е временна.
興 (син) — издигам, давам разцвет. Разцветът предхожда упадъка — всяка империя първо блести, после рухва. Не е нужно да рушиш нещо силово — достатъчно е да му позволиш да стигне крайността си.
Най-практичният от четирите стиха: за да получиш — първо дай. Този принцип действа навсякъде — в търговията, в отношенията, в дипломацията. Щедростта е най-умната стратегия.
微明 (уей мин) — „тънка светлина", „фино прозрение". Не е груба очевидност, а деликатно разбиране на скритите закони на промяната. Който вижда тази тънка светлина — вижда бъдещето в настоящето.
Основен принцип на Даото, повтарящ се в много глави. Водата побеждава камъка. Бебето е по-живо от старика. Тревата се огъва и оцелява — дъбът се чупи и пада. Мекотата е висша сила.
利器 (ли ци) — острите инструменти на властта: наказания, награди, военна сила. Както рибата загива извън водата — така и тайните лостове на управлението губят силата си, ако бъдат разкрити. Мъдрият владетел действа невидимо.