第七十章
Глава Седемдесета
Нефрит в дрипи
Парадоксът на простотата: Даото е толкова просто, че хората не могат да го приемат. Те търсят сложни отговори и затова пропускат очевидното. Лесно за казване — невъзможно за приемане, защото умът усложнява всичко.
宗 (дзун, [tsuŋ⁵⁵]) — родоначалник, корен; 君 (дзюн, [tɕyn⁵⁵]) — господар, владетел. Зад думите стои принцип; зад делата стои господар. „Родоначалникът" на думите на Лао Дзъ е самото Дао. Хората чуват думите, но не виждат корена — затова не разбират.
希 (си, [ɕi⁵⁵]) — рядко, малцина. 貴 (гуей, [kwei⁵¹]) — ценен, скъп. Колкото по-малко хора те разбират — толкова по-ценно е знанието ти. Истината не е масова — тя е винаги за малцина. Не защото е скрита, а защото мнозинството предпочита илюзиите.
被褐 (бей хъ, [pei⁵¹ xɤ⁵¹]) — облечен в груба дреха; 懷玉 (хуай юй, [xwai³⁵ y⁵¹]) — носи нефрит в пазвата си. Един от най-красивите образи в книгата: отвън — нищо забележително; отвътре — безценно съкровище. Мъдрецът не показва мъдростта си — тя не е за парад. Нефритът е скрит, защото истинската стойност не се нуждае от витрина.