道德經 · Дао Дъ Дзин

太上，不知有之；

Tài shàng, bù zhī yǒu zhī;

Най-великият владетел — народът дори не знае, че съществува;

Висшата форма на управление е невидимата. Когато водачът е толкова добър, че хората дори не забелязват неговото присъствие — всичко тече гладко, сякаш от само себе си. Това е идеалът на у-уей в политиката.

其次，親而譽之；

Qí cì, qīn ér yù zhī;

следващият — хората го обичат и хвалят;

Вторият по качество водач е обичан — хората го познават и го ценят. Добър е, но вече видим. Самият факт, че е забелязан, означава, че нещата не текат напълно естествено.

其次，畏之；

Qí cì, wèi zhī;

следващият — хората се страхуват от него;

Третото ниво на управление е чрез страх. Ред има, но той е наложен отвън. Хората се подчиняват, но не от уважение, а от принуда — това е крехко и временно.

其次，侮之。

Qí cì, wǔ zhī.

най-долният — хората го презират.

Най-лошият водач предизвиква презрение. Когато управлението е толкова лошо, че хората открито му се подиграват — системата е на прага на разпад.

信不足焉，有不信焉。

Xìn bù zú yān, yǒu bù xìn yān.

Когато доверието е недостатъчно — идва недоверието.

Доверието е основата на всяко управление. Когато водачът не вярва на хората си, те спират да вярват на него. Недоверието е огледало — то се завръща при този, който го е породил.

悠兮其貴言。功成事遂，百姓皆謂：「我自然」。

Yōu xī qí guì yán. Gōng chéng shì suì, bǎixìng jiē wèi: "Wǒ zìrán."

Колко спокоен е той, колко пести думите си! Когато делото е завършено, народът казва: „Ние сами го направихме."

Кулминацията на главата и може би най-известният стих за лидерството в световната литература. Истинският водач не взима заслугите — хората дори не знаят, че са били водени. Те вярват, че успехът е техен. 自然 (дзъ жан) — „от само себе си", „естествено" — това е висшият комплимент за управлението.

第十七章