第六十章
Глава Шестдесета
Готви малката рибка
Може би най-прочутата метафора в цялата книга. 小鮮 (сяо сян) — малка рибка. Когато готвиш малка рибка — не я бъркаш, не я обръщаш, не я притискаш, иначе се разпада. Така и с държавата: не се намесвай прекомерно, не реформирай непрекъснато, не тормози народа с промени.
鬼 (гуей) — духове, призраци; 神 (шън) — свръхестествена сила. Когато управлението е в хармония с Даото — дори духовете стават безвредни. Не се опитват да влияят на хората, защото хармонията е пълна и няма „пролука" за намеса.
Уточнение: духовете не изчезват — те просто стават безвредни. Силата им остава, но не наранява. Когато светът е в хармония — дори опасните сили се укротяват, не чрез борба, а чрез баланс.
Второ уточнение: не е духовете да не могат да нараняват — а мъдрецът също не наранява. Двете ненараняващи сили — духовната и човешката — се допълват. Когато владетелят е мъдър, дори свръхестественото е безвредно.
德交歸 (дъ дзяо гуей) — „Добродетелите се срещат и се завръщат". Финалът е красив: когато нито духовете, нито владетелят нараняват хората — двете Добродетели се сливат. Хармонията между видимото и невидимото, между земното и небесното — това е пълното завръщане към Даото.