Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第五十六章

Глава Петдесет и шеста

Който знае — не говори

知者不言，言者不知。
Zhī zhě bù yán, yán zhě bù zhī.
Който знае — не говори; който говори — не знае.

Може би най-цитираният стих на Лао Дзъ — и най-парадоксалният, тъй като самият той е написал 5000 йероглифа. Истинското знание е отвъд думите; който го е постигнал — знае, че езикът не може да го изрази. Бъбривостта е признак за повърхностно знание.

塞其兌，閉其門，挫其銳，解其紛，和其光，同其塵，是謂玄同。
Sāi qí duì, bì qí mén, cuò qí ruì, jiě qí fēn, hé qí guāng, tóng qí chén, shì wèi xuán tóng.
Запуши отворите, затвори вратите, притъпи острието, разплети объркването, смекчи блясъка, смеси се с праха — това се нарича „тайнственото единство".

玄同 (сюан тун) — „тайнственото единство", сливане с всичко. Шест стъпки: затвори сетивата, притъпи остротата, разплети сложността, смекчи блясъка и се смеси с обикновеното. Резултатът е пълно единство с живота — без разграничение между „аз" и „свят".

故不可得而親，不可得而疏；不可得而利，不可得而害；不可得而貴，不可得而賤。
Gù bù kě dé ér qīn, bù kě dé ér shū; bù kě dé ér lì, bù kě dé ér hài; bù kě dé ér guì, bù kě dé ér jiàn.
Затова не можеш да го приближиш, нито да го отдалечиш; не можеш да му помогнеш, нито да му навредиш; не можеш да го издигнеш, нито да го унизиш.

Три двойки невъзможности: близост/отдалеченост, полза/вреда, почит/унижение. Който е постигнал тайнственото единство — е отвъд всички двойственности. Не можеш да го манипулираш, защото не е привързан към нищо. Той е свободен.

故為天下貴。
Gù wéi tiānxià guì.
Затова е най-ценното в Поднебесната.

Лаконичен финал: именно защото е отвъд манипулация — той е най-ценен. Истинската стойност е в свободата от привързаност. Който не може да бъде нито подкупен, нито сплашен, нито ласкан — е безценен за света.