Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第五十一章

Глава Петдесет и първа

Тъмната Добродетел

道生之，德畜之，物形之，勢成之。
Dào shēng zhī, dé xù zhī, wù xíng zhī, shì chéng zhī.
Даото ги ражда, Добродетелта ги отглежда, материята им дава форма, обстоятелствата ги завършват.

Четири етапа на творението: Дао дава живот, Дъ отглежда, материята оформя, обстоятелствата довършват. Всяко нещо е продукт на тези четири сили — от семката до човека, от звездата до мисълта.

是以萬物莫不尊道而貴德。
Shì yǐ wànwù mò bù zūn dào ér guì dé.
Затова десетте хиляди неща без изключение почитат Даото и ценят Добродетелта.

尊 (дзун, [tswən⁵⁵]) — почитам; 貴 (гуей, [kwei⁵¹]) — ценя. Почитта към Даото и Добродетелта не е наложена — тя е естествена. Нещата „почитат" Даото, както растението „почита" слънцето — не по заповед, а по природа.

道之尊，德之貴，夫莫之命而常自然。
Dào zhī zūn, dé zhī guì, fú mò zhī mìng ér cháng zìrán.
Почитта към Даото и ценността на Добродетелта — никой не ги заповядва, а винаги са естествени.

莫之命 (мо джъ мин, [mwo⁵¹ ʈʂɻ̩⁵⁵ miŋ⁵¹]) — „никой не заповядва". Ключова фраза: Даото не издава заповеди, не налага власт. Почитта е спонтанна, защото е естествена 自然 (дзъ жан, [tsɻ̩⁵¹ ʐɑn³⁵]). Истинската власт не се нуждае от принуда — тя се признава от само себе си.

故道生之，德畜之；長之育之；亭之毒之；養之覆之。
Gù dào shēng zhī, dé xù zhī; zhǎng zhī yù zhī; tíng zhī dú zhī; yǎng zhī fù zhī.
Затова Даото ги ражда, Добродетелта ги отглежда; кара ги да растат и ги възпитава; дава им подслон и ги закриля; храни ги и ги закриля.

Разгръщане на грижата: раждане, отглеждане, растеж, възпитание, подслон, закрила, хранене, покриване. Даото е космическият родител — създава, храни и защитава, без да спира. Това е моделът за идеалното управление.

生而不有，為而不恃，長而不宰，是謂玄德。
Shēng ér bù yǒu, wéi ér bù shì, zhǎng ér bù zǎi, shì wèi xuán dé.
Ражда — и не присвоява; действа — и не разчита; ръководи — и не господства. Това се нарича „тъмната Добродетел".

玄德 (сюан дъ, [ɕɥɛn³⁵ tɤ³⁵]) — „тъмната", „тайнствената" Добродетел. Три отказа: не присвоява създаденото, не разчита на направеното, не господства над водените. Това е висшата форма на Добродетелта — невидима, безкористна, безусловна. Тя е „тъмна", защото не блести — но именно затова е истинска.