第二十二章
Глава Двадесет и втора
Изкривеното става цяло
Дървото, което се огъва, не се чупи. Който приема несъвършенството си, парадоксално стига до цялост. Гъвкавостта е пътят към пълнотата.
Който е готов да се наведе, накрая се изправя. Смирението не е слабост — то е пружина, която събира сила за изправяне.
Вдлъбнатината събира водата — празнотата привлича пълнотата. Принципът на долината: колкото по-ниско, толкова повече се напълва.
Старото дърво пуска нови листа. Разрушението е условие за обновление. Който приема износването, се обновява непрекъснато.
Простотата е ключ към яснотата. Колкото повече натрупваш — знания, притежания, ангажименти — толкова по-объркан ставаш. Малкото е повече.
抱一 (бао и) — „прегърни единството". Мъдрецът не се разделя на противоположности — той обединява всичко в себе си и така става мярка за света.
Четири парадокса на смирението: кой не се изтъква — свети; който не претендира за правота — се откроява. Истинската светлина не се рекламира — тя просто свети.
Продължение на парадоксите: кой не взима заслугите — получава ги; който не се гордее — издържа на времето. Скромността е тайната на дълготрайността.
Кулминацията: не-борбата е непобедима. Как можеш да победиш някого, който не се бори? Няма противник, няма конфликт, няма поражение. Това е висшата стратегия на Даото.
Лао Дзъ затваря кръга, връщайки се към началния стих. Древната мъдрост не е празна приказка — тя е проверена истина. Който приеме огъването, се завръща към цялостта.