道德經 · Дао Дъ Дзин

企者不立，

Qǐ zhě bù lì,

Който се надига на пръсти — не стои стабилно,

企 (ци) — да стоиш на пръсти. Красив образ: опитваш се да изглеждаш по-висок, отколкото си, но точно това те прави нестабилен. Преструвката не е устойчива позиция.

跨者不行。

Kuà zhě bù xíng.

който прекалено широко крачи — не може да ходи.

Прекалено амбициозните крачки водят до застой. Който иска да стигне навсякъде наведнъж, не стига никъде. Естественият ритъм е по-ефективен от показната бързина.

自見者不明，

Zì jiàn zhě bù míng,

Който се показва — не блести,

Обратната страна на парадоксите от глава 22. Там „не се показва — затова блести". Тук: „показва се — затова не блести". Едно и също послание, казано от другата страна на монетата.

自是者不彰，

Zì shì zhě bù zhāng,

който се смята за прав — не е забележим,

Самоправедността заслепява. Онзи, който е убеден в собствената си правота, губи способността да вижда ясно и да бъде забелязан от другите по същинските си качества.

自伐者無功，

Zì fá zhě wú gōng,

който се хвали — няма заслуги,

伐 (фа) означава и „сека", и „хваля се". Самохвалството сече заслугите, както брадвата сече дървото. Истинската заслуга не се нуждае от реклама.

自矜者不長。

Zì jīn zhě bù cháng.

който се гордее — не трае.

Гордостта е като пламък — ярка, но бързо изгаря. Само смиреното, тихото и постоянното издържа на времето. Високото дърво първо пада от вятъра.

其在道也，曰餘食贅形。

Qí zài dào yě, yuē yú shí zhuì xíng.

От гледна точка на Даото, това е като остатъци от храна и ненужен товар.

餘食 (юй шъ) — остатъци от ядене; 贅形 (джуей син) — излишен нарастък, тумор. Самоизтъкването, хвалбата и гордостта са за Даото като развалена храна и кожен нарастък — нещо ненужно и отблъскващо.

物或惡之，故有道者不處。

Wù huò wù zhī, gù yǒu dào zhě bù chǔ.

Дори нещата ги отхвърлят — затова следващият Даото не постъпва така.

Завършващият стих подчертава: не само хората, но и самите неща отхвърлят прекомерността. Човекът на Даото избягва показността, защото тя е против самата природа на нещата.

第二十四章