Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第四十章

Глава Четиридесета

Битие от Небитие

反者道之動，
Fǎn zhě dào zhī dòng,
Завръщането е движението на Даото,

反 (фан) — завръщане, обрат, противоположност. Едно от най-фундаменталните твърдения в цялата книга: Даото се движи чрез завръщане. Всичко се връща към началото — денят към нощта, приливът към отлива, животът към смъртта и обратно. Цикличността е основният закон на Вселената.

弱者道之用。
Ruò zhě dào zhī yòng.
слабостта е функцията на Даото.

弱 (жуо) — слабост, мекота, нежност. Даото действа не чрез сила, а чрез мекота. Водата, най-мекото нещо, пробива най-твърдия камък. Бебето, най-слабото същество, е изпълнено с най-много живот. Слабостта е начинът, по който Даото проявява силата си.

天下萬物生於有，有生於無。
Tiānxià wànwù shēng yú yǒu, yǒu shēng yú wú.
Десетте хиляди неща в Поднебесната се раждат от Битието; Битието се ражда от Небитието.

有 (ю) — битие, съществуване; 無 (у) — небитие, нищо. Космогоничната формула: от Нищото се ражда Нещото, от Нещото — десетте хиляди неща. Празнотата не е „празна" — тя е бременна с всичко. Най-кратката и най-дълбока глава в „Дао Дъ Дзин" — само три стиха, които обобщават цялата космология на Лао Дзъ.