第六十二章
Глава Шестдесет и втора
Съкровището на Даото
奧 (ао, [ɑʊ⁵¹]) — тайно, скрито, дълбоко скривалище. Даото е за добрия — съкровище 寶 (бао, [pɑʊ²¹⁴]); за недобрия — закрила 保 (бао, [pɑʊ²¹⁴]). То не отхвърля никого: и праведните, и грешниците намират подслон в него. Даото е безусловно.
市 (шъ, [ʂɻ̩⁵¹]) — пазар, търговия. Красивите думи могат да бъдат „продадени" за почит, а красивите дела издигат репутацията. Но Лао Дзъ не спира дотук — следващият стих казва нещо по-дълбоко.
Ключов въпрос: ако Даото приема всички — защо хората отхвърлят недобрите? Никой не е безнадежден. Даото не разделя на достойни и недостойни. Този принцип на безусловно приемане е едно от най-хуманните послания в книгата.
拱璧 (гун би, [kuŋ²¹⁴ pi⁵¹]) — нефритен диск, държан с две ръце; 駟馬 (съ ма, [sɻ̩⁵¹ ma²¹⁴]) — впряг от четири коня — най-скъпият дар в древен Китай. Лао Дзъ казва: дори при коронацията на император — по-добре е да поднесеш Даото, отколкото най-ценните материални дарове.
Двойната сила на Даото: дава на търсещия и прощава на виновния. То е едновременно извор на изобилие и извор на милосърдие. Затова е най-ценното нещо в Поднебесната — нищо друго не може и двете: да дарява и да прощава безусловно.