Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第四十六章

Глава Четиридесет и шеста

Бойните коне и мирът

天下有道，卻走馬以糞。
Tiānxià yǒu dào, què zǒu mǎ yǐ fèn.
Когато Поднебесната има Дао — бойните коне орат нивите.

糞 (фън) — тор, наторявам. Когато царства мирът — бойните коне не се нуждаят на бойното поле и се използват за земеделие. Торът от конете отива на нивата, не на пътя към войната. Мирът е когато оръжието ръждясва, а нивата цъфти.

天下無道，戎馬生於郊。
Tiānxià wú dào, róng mǎ shēng yú jiāo.
Когато Поднебесната е без Дао — бойните кобили раждат в предградията.

戎馬 (жун ма) — военни коне. Когато Даото е загубено — войната е постоянна и кобилите раждат на бойните полета, далеч от конюшните. Образът е потресаващ: дори раждането — символ на живота — се извършва на фона на смъртта.

禍莫大於不知足；咎莫大於欲得。
Huò mò dà yú bù zhī zú; jiù mò dà yú yù dé.
Няма по-голямо нещастие от незнанието кога е достатъчно; няма по-голяма вина от желанието да придобиваш.

不知足 (бу джъ дзу) — да не знаеш кога е достатъчно; 欲得 (юй дъ) — алчност, желание за придобиване. Алчността е коренът на всички беди — личните и обществените. Войните, бедността и страданието произлизат от ненаситността.

故知足之足，常足矣。
Gù zhī zú zhī zú, cháng zú yǐ.
Затова: достатъчността на „знаещия кога е достатъчно" — е вечно достатъчна.

Красива игра на думи: „достатъчността на достатъчността е вечна достатъчност". Който е научил да бъде доволен — е доволен завинаги. Не липсата е проблемът — а ненаситността. Лекарството не е повече — а да се научиш да спираш.