第五十五章
Глава Петдесет и пета
Силата на новороденото
赤子 (чъ дзъ, [ʈʂʰɻ̩⁵¹ tsɻ̩²¹⁴]) — новородено, „червено дете" (от цвета на кожата при раждане). Бебето е идеалът на даоизма: пълно с жизнена сила, без его, без изчисление, напълно спонтанно. Истинската Добродетел е завръщане към тази първична чистота.
Както в глава 50 — неуязвимостта на невинния. Бебето не излъчва агресия, не предизвиква хищниците, не е заплаха — и затова не е нападано. Отсъствието на страх и враждебност е най-добрата защита.
Парадоксът на бебето: меко и крехко, но стиска юмрука си с невероятна сила. Мекотата съдържа скрита мощ. Твърдото е крехко — мекото е здраво. Този образ е емблема на целия даоизъм.
精 (дзин, [tɕiŋ⁵⁵]) — есенция, жизнена сила. Бебето е пълно с жизнена енергия, без да знае какво е желание. Неговата сила е чиста, непрекарана през егото. Това е „върхът на есенцията" — енергия без разпиляване.
和 (хъ) — хармония. Бебето крещи с цялото си същество — и не губи гласа си, защото е в пълна хармония. Напрежението уморява; хармонията — не. Когато енергията тече свободно, без блокажи — тя е неизчерпаема.
Четири нива: хармония → постоянство → просветление. Но внимание: да „прибавяш" към живота 益生 (и шън, [i⁵¹ ʂɤŋ⁵⁵]) е опасно; да командваш жизнената си енергия с ума 心使氣 (син шъ ци, [ɕin⁵⁵ ʂɻ̩²¹⁴ tɕʰi⁵¹]) е насилие. Опитът да контролираш живота с волята е обречен — оставяй нещата да текат.
Повторение на финала от глава 30 — знак за важността на тази истина. Всичко, което достигне пика на силата — започва да запада. Принудителният разцвет е не-Дао и бързо се изчерпва. Запази мекотата на бебето — и ще траеш.