Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第四十七章

Глава Четиридесет и седма

Познание без пътуване

不出戶,知天下;不窺牖,見天道。
Bù chū hù, zhī tiānxià; bù kuī yǒu, jiàn tiān dào.
Без да излизаш от вратата — познаваш Поднебесната; без да надничаш през прозореца — виждаш Пътя на Небето.

Радикално твърдение: истинското познание не идва от пътуване и наблюдение, а от вглъбяване. Който разбира принципите на Даото — разбира всичко, без да мръдне от стаята си. Законите на Вселената са вътре в теб.

其出彌遠,其知彌少。
Qí chū mí yuǎn, qí zhī mí shǎo.
Колкото по-далеч отиваш — толкова по-малко знаеш.

Парадоксът на външното търсене: колкото повече тичаш навън — толкова повече се отдалечаваш от истината. Натрупването на информация не е мъдрост. Разсейването във външния свят отклонява от вътрешното прозрение.

是以聖人不行而知,不見而明,不為而成。
Shì yǐ shèngrén bù xíng ér zhī, bù jiàn ér míng, bù wéi ér chéng.
Затова мъдрецът: не пътува — а знае; не гледа — а вижда ясно; не действа — а постига.

Тройната формула на мъдреца: знание без пътуване, яснота без гледане, постижение без действие. Това не е мързел — а пълно присъствие. Мъдрецът е толкова настроен към ритъма на Даото, че не му е нужно усилие — нещата идват при него.