Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第一章

Глава Първа

Тайнството на Даото

道可道，非常道。
Dào kě dào, fēi cháng dào.
Даото, което може да бъде изречено, не е вечното Дао.

Истинската реалност надхвърля всяко словесно описание. Щом се опиташ да я назовеш, ти вече я ограничаваш. Лао Дзъ ни предупреждава от самото начало: думите са само пръст, сочещ към луната.

名可名，非常名。
Míng kě míng, fēi cháng míng.
Името, което може да бъде назовано, не е вечното Име.

Имената разделят света на категории, но вечната същност е отвъд всяка категория. Всяко наименование е временна етикетка, а не самото нещо.

無名天地之始；
Wú míng tiāndì zhī shǐ;
Безименното е началото на Небето и Земята;

Преди да се появят имената и разграниченията, съществува чистият потенциал — безформеният извор, от който Небето и Земята произлизат.

有名萬物之母。
Yǒu míng wànwù zhī mǔ.
Именуваното е майката на десетте хиляди неща.

Когато нещата получат имена, светът на формите се ражда. Десетте хиляди неща е китайски израз за цялата проявена вселена.

故常無，欲以觀其妙；
Gù cháng wú, yù yǐ guān qí miào;
Затова — вечно лишен от желания — съзираш скритата му същност;

Когато умът е празен и без желания, ти виждаш тайната — невидимата основа на всичко. Това е съзерцателното, медитативно състояние.

常有，欲以觀其徼。
Cháng yǒu, yù yǐ guān qí jiào.
вечно обладан от желания — виждаш само проявленията му.

Желанията и привързаностите ограничават полето на виждане — виждаш само повърхността, формите, но не и дълбината.

此兩者，同出而異名，
Cǐ liǎng zhě, tóng chū ér yì míng,
Тези две неща имат общ произход, но различни имена —

Битието и небитието, формата и безформеното, имат един и същ източник. Те не са противоположности, а два лика на едно цяло.

同謂之玄。
Tóng wèi zhī xuán.
и двете се наричат Тайнство.

玄 (сюан) означава тъмно, мистериозно, дълбоко. Това е понятието, с което Лао Дзъ означава непостижимата дълбочина на реалността.

玄之又玄，眾妙之門。
Xuán zhī yòu xuán, zhòng miào zhī mén.
Тайнство след тайнство — вратата към всички чудеса.

Тайнството не свършва — всяко прозрение разкрива ново ниво на дълбочина. Тази безкрайна дълбочина е вратата, през която преминава всяко чудо на съществуването.