道德經 · Дао Дъ Дзин

天下皆知美之為美，斯惡已。

Tiānxià jiē zhī měi zhī wéi měi, sī è yǐ.

Когато всички в Поднебесната разпознаят красивото като красиво, вече съществува грозотата.

Красотата не съществува сама за себе си — тя се ражда само в сравнение с грозното. Всяка оценка неизбежно създава своята противоположност.

皆知善之為善，斯不善已。

Jiē zhī shàn zhī wéi shàn, sī bù shàn yǐ.

Когато всички разпознаят доброто като добро, вече съществува злото.

Моралните категории са взаимозависими. Щом наречеш нещо добро, ти вече си дефинирал и злото. Лао Дзъ не отрича морала, а показва неговата относителност.

故有無相生，

Gù yǒu wú xiāng shēng,

Затова битието и небитието се пораждат взаимно,

Съществуването и несъществуването не могат едно без друго — те са като двете страни на една монета. Без празнота няма пълнота.

難易相成，

Nán yì xiāng chéng,

трудното и лесното се допълват,

Трудността определя лекотата и обратно. Всяка лесна стъпка е такава само на фона на трудна предходна.

長短相較，

Cháng duǎn xiāng jiào,

дългото и късото се съизмерват,

Няма абсолютна дължина — всичко е относително и зависи от гледната точка и мярката.

高下相傾，

Gāo xià xiāng qīng,

високото и ниското се накланят едно към друго,

Позицията горе съществува единствено благодарение на долу. В природата всичко тежи към равновесие.

音聲相和，

Yīn shēng xiāng hè,

тонът и звукът се сливат в хармония,

音(Ин) е музикалният тон, а 聲(шън) е суровият звук. Заедно създават хармония — нито едното, нито другото е достатъчно само по себе си.

前後相隨。

Qián hòu xiāng suí.

предното и задното се следват едно друго.

Времето, пространството и подредбата са относителни. Няма преди без после — те се определят взаимно.

是以聖人處無為之事，

Shì yǐ shèngrén chǔ wúwéi zhī shì,

Затова мъдрецът се отдава на недействието (у-уей),

無為(У-уей) не означава пасивност, а действие без насилване, без его. Мъдрецът действа в хармония с естествения поток на нещата.

行不言之教；

Xíng bù yán zhī jiào;

и осъществява учението без думи.

Най-дълбокото учение се предава не чрез думи, а чрез личен пример и присъствие. Природата учи без да говори.

萬物作焉而不辭，

Wànwù zuò yān ér bù cí,

Десетте хиляди неща се раждат, а той не ги отхвърля;

Мъдрецът приема всичко такова, каквото е — без да избира и без да отхвърля. Подобно на Даото, той позволява на всичко да бъде.

生而不有，

Shēng ér bù yǒu,

поражда, но не притежава;

Творенето без притежание е знак за истинска зрялост. Както слънцето дава светлина, без да иска нищо в замяна.

為而不恃，

Wéi ér bù shì,

действа, но не разчита на плода;

Действието без привързаност към резултата освобождава от тревога и его. Важен е самият процес, не наградата.

功成而弗居。

Gōng chéng ér fú jū.

завършва делото, но не се привързва към него.

Истинският майстор не се хвали с постиженията си. Когато делото е завършено, той тихо отстъпва.

夫唯弗居，是以不去。

Fú wéi fú jū, shì yǐ bù qù.

Тъкмо защото не се привързва — нищо не го напуска.

Парадоксът на непривързаността: точно когато не се вкопчваш, всичко остава при теб. Щом пуснеш, получаваш. Това е централната мъдрост на Дао.

第二章