第四十一章
Глава Четиридесет и първа
Парадоксите на Даото
Три типа хора и три реакции. Смехът на невежия е доказателство за дълбочината на Даото — ако беше повърхностно, всеки щеше да го разбере. Истинската мъдрост изглежда абсурдна за обикновения ум.
Първата тройка парадокси: Даото изглежда точно обратното на това, което е. Светлината му прилича на мрак, напредъкът му — на отстъпление, гладкостта му — на грапавост. Повърхностният поглед винаги вижда обратното.
Пет парадокса на Добродетелта: висшата изглежда ниска (долина), чистата — петниста, обширната — оскъдна, здравата — нестабилна, истинската — фалшива. Истинската добродетел не блести — тя е толкова естествена, че остава незабелязана.
Четири от най-прочутите изречения на Лао Дзъ. 大器晚成 (да ци уан чън) — „великият съд бавно се завършва" — станало поговорка в китайската култура. Великите неща надхвърлят формите си: квадратът е толкова голям, че няма ъгли; звукът е толкова дълбок, че е тишина; образът е толкова обширен, че е безформен.
貸 (дай) — давам, отпускам щедро; 成 (чън) — завършвам, довеждам до край. Даото е скрито и безименно, но именно то — и само то — дава начало и довежда до завършек. То е невидимият майстор, който скрито гради всичко.