Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第八十章

Глава Осемдесета

Малката държава

小國寡民。使有什伯之器而不用；使民重死而不遠徙。
Xiǎo guó guǎ mín. Shǐ yǒu shí bó zhī qì ér bù yòng; shǐ mín zhòng sǐ ér bù yuǎn xǐ.
Малка държава, малко население. Нека имат оръдия за десетки и стотици — но да не ги използват; нека народът цени живота си и да не се преселва далеч.

小國寡民 (сяо гуо гуа мин, [ɕjɑʊ²¹⁴ kwɔ³⁵ kwa²¹⁴ min³⁵]) — „малка държава, малко хора" — утопията на Лао Дзъ. Не империя, а село. Не технологичен прогрес, а простота. Оръдията съществуват, но не се използват — не защото са забранени, а защото няма нужда от тях. Хората са доволни там, където са.

雖有舟輿，無所乘之；雖有甲兵，無所陳之。
Suī yǒu zhōu yú, wú suǒ chéng zhī; suī yǒu jiǎ bīng, wú suǒ chén zhī.
Макар да имат лодки и коли — няма къде да пътуват; макар да имат доспехи и оръжия — няма защо да ги излагат.

Не забрана, а ненужност. Хората не пътуват — не защото не могат, а защото са доволни. Не воюват — не защото са слаби, а защото нямат врагове. Истинският мир не е отсъствие на оръжия — а отсъствие на причини за война.

使民復結繩而用之。甘其食，美其服，安其居，樂其俗。
Shǐ mín fù jié shéng ér yòng zhī. Gān qí shí, měi qí fú, ān qí jū, lè qí sú.
Нека хората отново вържат възли за смятане. Да намират храната си сладка, дрехите си красиви, жилищата си спокойни, обичаите си радостни.

結繩 (дзе шън, [tɕjɛ³⁵ ʂɤŋ³⁵]) — „връзване на възли" — древен начин за смятане преди изобретяването на писмеността. Не носталгия по миналото, а по простотата. Четири прости радости: вкусна храна, красиви дрехи, спокоен дом, радостни обичаи. Щастието не е в прогреса — а в удовлетворението от малкото.

鄰國相望，雞犬之聲相聞，民至老死，不相往來。
Lín guó xiāng wàng, jī quǎn zhī shēng xiāng wén, mín zhì lǎo sǐ, bù xiāng wǎng lái.
Съседните държави да се виждат една друга; да се чуват петлите и кучетата помежду им — но хората да остаряват и умират, без да са ходили едни при други.

Един от най-знаменитите пасажи в цялата китайска литература. Съседите са толкова близо, че чуват кучетата и петлите си — но никога не ходят един при друг. Не от враждебност, а от пълно довoлство. Утопия на тихото щастие — без амбиция, без експанзия, без желание за повече. Антитеза на всяка империя.