道德經 · Дао Дъ Дзин

天下皆謂我道大，似不肖。夫唯大，故似不肖。若肖，久矣其細也夫！

Tiānxià jiē wèi wǒ dào dà, sì bù xiào. Fú wéi dà, gù sì bù xiào. Ruò xiào, jiǔ yǐ qí xì yě fú!

Всички в Поднебесната казват, че моето Дао е велико — и затова не прилича на нищо. Именно защото е велико — не прилича на нищо. Ако приличаше на нещо — отдавна щеше да е дребно!

不肖 (бу сяо, [pu⁵¹ ɕjɑʊ⁵¹]) — „не прилича". Даото не прилича на нищо познато — и точно затова е велико. Ако можеше да се сравни с нещо конкретно — значи е ограничено. Безграничността е неподобна на нищо друго.

我有三寶，持而保之。一曰慈，二曰儉，三曰不敢為天下先。

Wǒ yǒu sān bǎo, chí ér bǎo zhī. Yī yuē cí, èr yuē jiǎn, sān yuē bù gǎn wéi tiānxià xiān.

Имам три съкровища, които пазя и държа. Първото е милосърдие; второто е пестеливост; третото е — да не смея да бъда пръв в Поднебесната.

三寶 (сан бао, [sɑn⁵⁵ pɑʊ²¹⁴]) — „трите съкровища" на Лао Дзъ: 慈 (цъ, [tsʰɻ̩³⁵]) — милосърдие, нежност, любов; 儉 (дзян, [tɕjɛn²¹⁴]) — пестеливост, умереност; 不敢為天下先 (бу ган уей тянь ся сян, [pu⁵¹ kan²¹⁴ wei³⁵ tʰjɛn⁵⁵ ɕja⁵¹ ɕjɛn⁵⁵]) — да не смееш да бъдеш пръв. Три антидота срещу трите болести на света: жестокост, разточителство и властолюбие.

慈故能勇；儉故能廣；不敢為天下先，故能成器長。

Cí gù néng yǒng; jiǎn gù néng guǎng; bù gǎn wéi tiānxià xiān, gù néng chéng qì zhǎng.

Милосърдието ражда смелост; пестеливостта ражда щедрост; който не смее да бъде пръв — става водач.

Три парадокса: милосърдието (мекота) поражда смелост (сила); пестеливостта (малкото) поражда щедрост (многото); отказът от първенство води до лидерство. Всяко съкровище поражда противоположността си — защото работи по законите на Даото.

今舍慈且勇；舍儉且廣；舍後且先；死矣！

Jīn shě cí qiě yǒng; shě jiǎn qiě guǎng; shě hòu qiě xiān; sǐ yǐ!

Днес хората изоставят милосърдието — и искат смелост; изоставят пестеливостта — и искат щедрост; изоставят последното място — и искат първото. Смърт!

死矣 (съ и, [sɻ̩²¹⁴ i²¹⁴]) — „Смърт!" Рядък емоционален изблик на Лао Дзъ. Хората искат резултатите, без да имат основата: смелост без милосърдие е жестокост; щедрост без пестеливост е разточителство; лидерство без смирение е тирания. Без корените — плодовете са отровни.

夫慈，以戰則勝，以守則固。天將救之，以慈衛之。

Fú cí, yǐ zhàn zé shèng, yǐ shǒu zé gù. Tiān jiāng jiù zhī, yǐ cí wèi zhī.

Милосърдието: в битка — побеждава; в отбрана — устоява. Когато Небето иска да спаси някого — го защитава с милосърдие.

Финалът извисява милосърдието 慈 (цъ, [tsʰɻ̩³⁵]) над другите две съкровища: то побеждава в атака и устоява в защита. Самото Небе използва милосърдието като оръжие за спасение. Любовта е най-силната защита — не бронята, не стените, а нежността.

第六十七章