第六十七章
Глава Шестдесет и седма
Трите съкровища
不肖 (бу сяо, [pu⁵¹ ɕjɑʊ⁵¹]) — „не прилича". Даото не прилича на нищо познато — и точно затова е велико. Ако можеше да се сравни с нещо конкретно — значи е ограничено. Безграничността е неподобна на нищо друго.
三寶 (сан бао, [sɑn⁵⁵ pɑʊ²¹⁴]) — „трите съкровища" на Лао Дзъ: 慈 (цъ, [tsʰɻ̩³⁵]) — милосърдие, нежност, любов; 儉 (дзян, [tɕjɛn²¹⁴]) — пестеливост, умереност; 不敢為天下先 (бу ган уей тянь ся сян, [pu⁵¹ kan²¹⁴ wei³⁵ tʰjɛn⁵⁵ ɕja⁵¹ ɕjɛn⁵⁵]) — да не смееш да бъдеш пръв. Три антидота срещу трите болести на света: жестокост, разточителство и властолюбие.
Три парадокса: милосърдието (мекота) поражда смелост (сила); пестеливостта (малкото) поражда щедрост (многото); отказът от първенство води до лидерство. Всяко съкровище поражда противоположността си — защото работи по законите на Даото.
死矣 (съ и, [sɻ̩²¹⁴ i²¹⁴]) — „Смърт!" Рядък емоционален изблик на Лао Дзъ. Хората искат резултатите, без да имат основата: смелост без милосърдие е жестокост; щедрост без пестеливост е разточителство; лидерство без смирение е тирания. Без корените — плодовете са отровни.
Финалът извисява милосърдието 慈 (цъ, [tsʰɻ̩³⁵]) над другите две съкровища: то побеждава в атака и устоява в защита. Самото Небе използва милосърдието като оръжие за спасение. Любовта е най-силната защита — не бронята, не стените, а нежността.