第六十九章
Глава Шестдесет и девета
Скърбящият побеждава
主 (джу, [ʈʂu²¹⁴]) — домакин, нападащ; 客 (къ, [kʰɤ⁵¹]) — гост, отбраняващ се. 寸 (цун, [tsʰuən⁵¹]) и 尺 (чъ, [ʈʂʰɻ̩²¹⁴]) — мерни единици (1 чъ ≈ 10 цуна). По-добре е да отстъпиш много, отколкото да напреднеш малко. Отбраната е по-силна от атаката — защото не ти налага правилата на врага.
Четири парадокса на войната без война. Не е мистика — а стратегия: действаш така, сякаш не действаш. Не показваш силата си, не разкриваш намеренията си, не даваш на врага мишена. Невидимият боец е непобедим.
吾寶 (у бао, [u³⁵ pɑʊ²¹⁴]) — „моите съкровища" — препратка към трите съкровища от глава 67: милосърдие, пестеливост и смирение. Подценяването на врага означава арогантност — а арогантността унищожава смирението. Загубиш ли смирението — губиш и другите две.
哀者勝 (ай джъ шън, [ai⁵⁵ ʈʂɤ²¹⁴ ʂɤŋ⁵¹]) — „скърбящият побеждава". Един от най-дълбоките редове в целия Дао Дъ Дзин. Не радостният, не яростният — а скърбящият печели. Защото скръбта означава съчувствие 慈 (цъ, [tsʰɻ̩³⁵]), а съчувствието е най-силното от трите съкровища. Който не иска война — бие по-силно от този, който я жадува.