Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第六十九章

Глава Шестдесет и девета

Скърбящият побеждава

用兵有言:「吾不敢為主,而為客;不敢進寸,而退尺。」
Yòng bīng yǒu yán: "Wú bù gǎn wéi zhǔ, ér wéi kè; bù gǎn jìn cùn, ér tuì chǐ."
Сред военните има поговорка: „Не смея да бъда нападащ — предпочитам да бъда отбраняващ се; не смея да напреднa и цун — предпочитам да отстъпя цял чъ."

主 (джу, [ʈʂu²¹⁴]) — домакин, нападащ; 客 (къ, [kʰɤ⁵¹]) — гост, отбраняващ се. 寸 (цун, [tsʰuən⁵¹]) и 尺 (чъ, [ʈʂʰɻ̩²¹⁴]) — мерни единици (1 чъ ≈ 10 цуна). По-добре е да отстъпиш много, отколкото да напреднеш малко. Отбраната е по-силна от атаката — защото не ти налага правилата на врага.

是謂行無行;攘無臂;扔無敵;執無兵。
Shì wèi xíng wú xíng; rǎng wú bì; rēng wú dí; zhí wú bīng.
Това се нарича: да маршируваш без да маршируваш; да замахваш без ръце; да се сражаваш без враг; да държиш оръжие без оръжие.

Четири парадокса на войната без война. Не е мистика — а стратегия: действаш така, сякаш не действаш. Не показваш силата си, не разкриваш намеренията си, не даваш на врага мишена. Невидимият боец е непобедим.

禍莫大於輕敵,輕敵幾喪吾寶。
Huò mò dà yú qīng dí, qīng dí jī sàng wú bǎo.
Няма по-голяма беда от подценяването на врага — подценяването на врага е близо до загубата на моите съкровища.

吾寶 (у бао, [u³⁵ pɑʊ²¹⁴]) — „моите съкровища" — препратка към трите съкровища от глава 67: милосърдие, пестеливост и смирение. Подценяването на врага означава арогантност — а арогантността унищожава смирението. Загубиш ли смирението — губиш и другите две.

故抗兵相若,哀者勝矣。
Gù kàng bīng xiāng ruò, āi zhě shèng yǐ.
Затова, когато две армии са равни по сила — побеждава тази, която скърби.

哀者勝 (ай джъ шън, [ai⁵⁵ ʈʂɤ²¹⁴ ʂɤŋ⁵¹]) — „скърбящият побеждава". Един от най-дълбоките редове в целия Дао Дъ Дзин. Не радостният, не яростният — а скърбящият печели. Защото скръбта означава съчувствие 慈 (цъ, [tsʰɻ̩³⁵]), а съчувствието е най-силното от трите съкровища. Който не иска война — бие по-силно от този, който я жадува.