道德經 · Дао Дъ Дзин

有物混成，先天地生。

Yǒu wù hùn chéng, xiān tiāndì shēng.

Има нещо безформено и завършено, родено преди Небето и Земята.

混成 (хун чън) — смесено в едно, нераздиференцирано. Лао Дзъ описва Даото като нещо, което съществува преди самото творение — преди да се появят Небето и Земята. То е първичният хаос, от който произлиза всичко.

寂兮寥兮，獨立而不改，周行而不殆，可以為天下母。

Jì xī liáo xī, dúlì ér bù gǎi, zhōu xíng ér bù dài, kěyǐ wéi tiānxià mǔ.

Тихо и безкрайно, стои самó — без да се променя, движи се навсякъде — без да се изморява. Може да се нарече Майка на Поднебесната.

Четири качества на Даото: тишина, независимост, неизменност и неуморно движение. То е „Майката" — източникът, който ражда и храни всичко, без самó да се изчерпва.

吾不知其名，強字之曰道，強為之名曰大。

Wú bù zhī qí míng, qiǎng zì zhī yuē dào, qiǎng wéi zhī míng yuē dà.

Не зная името му — принуден съм да го нарека „Дао", а ако трябва да му дам име — ще го нарека „Великото".

強 (циан) — принудено, насила. Лао Дзъ признава, че „Дао" е само приблизително име — никоя дума не може да обхване безименното. Но от всички думи „Великото" е най-близо до истината.

大曰逝，逝曰遠，遠曰反。

Dà yuē shì, shì yuē yuǎn, yuǎn yuē fǎn.

Великото означава отиващо, отиващото означава далечно, далечното означава завръщащо се.

Тройният ритъм на Даото: то се разпростира 逝 (шъ), стига до най-далечното 遠 (ян) и се завръща 反 (фан). Това е кръговратът на Вселената — вечното разширяване и свиване, издишване и вдишване на космоса.

故道大，天大，地大，人亦大。

Gù dào dà, tiān dà, dì dà, rén yì dà.

Затова Даото е велико, Небето е велико, Земята е велика — и човекът също е велик.

Четирите велики сили: Дао, Небе, Земя и Човек. Забележително е, че човекът е поставен наравно с космическите сили — не като господар, а като част от великата четворка.

域中有四大，而人居其一焉。

Yù zhōng yǒu sì dà, ér rén jū qí yī yān.

В пространството има четири велики — и човекът е един от тях.

域 (юй) — пространството, царството на съществуването. Човекът не е случаен наблюдател — той е пълноправен участник в космическия порядък, един от четирите стълба на битието.

人法地，地法天，天法道，道法自然。

Rén fǎ dì, dì fǎ tiān, tiān fǎ dào, dào fǎ zìrán.

Човекът следва Земята, Земята следва Небето, Небето следва Даото, Даото следва своята собствена природа.

Може би най-известният стих на Лао Дзъ. Йерархията на следването: Човек → Земя → Небе → Дао → 自然 (дзъ жан — „самó-така", естественост). Даото не следва нищо друго освен собствената си природа. Финалната истина е простотата и естествеността.

第二十五章