Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第七十七章

Глава Седемдесет и седма

Лъкът на Небето

天之道，其猶張弓與？高者抑之，下者舉之；有餘者損之，不足者補之。
Tiān zhī dào, qí yóu zhāng gōng yú? Gāo zhě yì zhī, xià zhě jǔ zhī; yǒu yú zhě sǔn zhī, bù zú zhě bǔ zhī.
Пътят на Небето — не прилича ли на опъване на лък? Високото се натиска надолу, ниското се повдига нагоре; излишъкът се намалява, недостигът се попълва.

張弓 (джан гун, [ʈʂɑŋ⁵⁵ kuŋ⁵⁵]) — „опъване на лък". Великолепна метафора: когато опъваш лък, горният край слиза, долният се вдига — лъкът балансира. Така работи Небето: изравнява, балансира, връща към средата. Излишъкът се отнема, липсата се допълва — космически закон за равновесие.

天之道，損有餘而補不足。人之道則不然，損不足以奉有餘。
Tiān zhī dào, sǔn yǒu yú ér bǔ bù zú. Rén zhī dào zé bù rán, sǔn bù zú yǐ fèng yǒu yú.
Пътят на Небето отнема от излишъка и допълва недостига. Пътят на хората е обратен — отнема от бедните, за да поднесе на богатите.

Контрастът между 天之道 (тян джъ дао, [tʰjɛn⁵⁵ ʈʂɻ̩⁵⁵ tɑʊ⁵¹]) — Пътят на Небето — и 人之道 (жън джъ дао, [ʐən³⁵ ʈʂɻ̩⁵⁵ tɑʊ⁵¹]) — Пътят на хората — е ядрото на главата. Небето е справедливо — изравнява. Човешкото общество е несправедливо — задълбочава неравенствата. Богатите стават по-богати; бедните — по-бедни. Лао Дзъ диагностицира проблема 2500 години преди модерната икономика.

孰能有餘以奉天下？唯有道者。
Shú néng yǒu yú yǐ fèng tiānxià? Wéi yǒu dào zhě.
Кой може да има излишък и да го поднесе на Поднебесната? Само този, който притежава Даото.

Само мъдрецът, следващ Даото, действа като Небето — споделя излишъка си с Поднебесната вместо да го трупа. Той е мостът между космическия ред и човешкия свят.

是以聖人為而不恃，功成而不處，其不欲見賢。
Shì yǐ shèngrén wéi ér bù shì, gōng chéng ér bù chǔ, qí bù yù jiàn xián.
Затова мъдрецът действа — но не разчита на заслугите си; завършва делото — но не се задържа при него. Той не желае да показва своята мъдрост.

不恃 (бу шъ, [pu⁵¹ ʂɻ̩⁵¹]) — не разчита, не се облягa; 不處 (бу чу, [pu⁵¹ ʈʂʰu²¹⁴]) — не остава, не заема място. Мъдрецът не търси признание — и точно затова е истински мъдър. Показаната мъдрост вече не е мъдрост — а суета. Връзка с глава 2: „завършва делото и си тръгва".