道德經 · Дао Дъ Дзин

大道氾兮，其可左右。

Dà dào fàn xī, qí kě zuǒ yòu.

Великото Дао се разлива навсякъде — и наляво, и надясно.

氾 (фан) — да се разлива, да залива. Даото е навсякъде — не избира посока, не предпочита страна. Като вода, която залива и ляво, и дясно, то прониква във всяко кътче на битието.

萬物恃之以生而不辭，功成而不有。

Wànwù shì zhī yǐ shēng ér bù cí, gōng chéng ér bù yǒu.

Десетте хиляди неща разчитат на него за живота си, а то не отказва; извършва делото си и не го присвоява.

Даото дава живот на всичко, без да отказва на никого — и без да иска признание. То е абсолютната щедрост: създава, поддържа и не претендира за нищо. Модел за истинското лидерство.

衣養萬物而不為主，可名於小；

Yī yǎng wànwù ér bù wéi zhǔ, kě míng yú xiǎo;

Облича и храни десетте хиляди неща, без да им бъде господар — може да бъде наречено „малко";

Даото храни и облича всичко, но не се обявява за господар. Заради тази скромност може да бъде наречено „малко" — незабележимо, скрито, без претенции. Величието се проявява в невидимостта.

萬物歸焉而不為主，可名為大。

Wànwù guī yān ér bù wéi zhǔ, kě míng wéi dà.

десетте хиляди неща се завръщат към него, а то не им бъде господар — може да бъде наречено „велико".

Парадоксът: Даото е едновременно „малко" (защото не претендира) и „велико" (защото всичко се завръща към него). Именно липсата на претенция за величие го прави наистина велико.

以其終不自為大，故能成其大。

Yǐ qí zhōng bù zì wéi dà, gù néng chéng qí dà.

Именно защото никога не се смята за велико — то успява да осъществи своето величие.

Финалният парадокс затваря кръга: истинското величие идва от отказа от величие. Който не се смята за велик — е наистина велик. Който не търси слава — я получава. Основен принцип на Даото, повтарящ се през цялата книга.

第三十四章