道德經 · Дао Дъ Дзин

聖人常無心，以百姓心為心。

Shèngrén cháng wú xīn, yǐ bǎixìng xīn wéi xīn.

Мъдрецът няма постоянно собствено сърце — той прави сърцето на народа свое сърце.

無心 (у син, [u³⁵ ɕin⁵⁵]) — без фиксирано сърце/ум. Мъдрецът не налага собствените си предпочитания — той е като огледало, което отразява нуждите на хората. Истинският водач не води към своята цел, а към целта на тези, които водач.

善者，吾善之；不善者，吾亦善之；德善。

Shàn zhě, wú shàn zhī; bù shàn zhě, wú yì shàn zhī; dé shàn.

Към добрите съм добър; към недобрите също съм добър — така постигам Добродетелта на доброто.

Революционна идея: бъди добър не само към добрите, но и към злите. Добротата на мъдреца не зависи от поведението на другите — тя е безусловна. Така самата Добродетел 德 (дъ, [tɤ³⁵]) се осъществява — не като награда, а като начин на съществуване.

信者，吾信之；不信者，吾亦信之；德信。

Xìn zhě, wú xìn zhī; bù xìn zhě, wú yì xìn zhī; dé xìn.

На честните вярвам; на нечестните също вярвам — така постигам Добродетелта на доверието.

Същият принцип, приложен към доверието: вярвай и на лъжците. Не защото са честни, а защото безусловното доверие има силата да преобрази. Който получи доверие, без да го заслужава — често започва да го заслужава.

聖人在天下，歙歙焉，為天下渾其心。

Shèngrén zài tiānxià, xīxī yān, wéi tiānxià hún qí xīn.

Мъдрецът в Поднебесната е свит и скромен — за Поднебесната той смесва сърцето си с всички.

歙歙 (си си, [ɕi⁵⁵ ɕi⁵⁵]) — свит, внимателен, смирен; 渾 (хун, [xuən³⁵]) — смесвам, обединявам. Мъдрецът не се отделя от народа — той разтваря егото си в общото. Не е над хората, а сред тях — без разграничение.

百姓皆注其耳目，聖人皆孩之。

Bǎixìng jiē zhù qí ěr mù, shèngrén jiē hái zhī.

Народът насочва ушите и очите си към него — а мъдрецът ги третира като деца.

孩 (хай, [xai³⁵]) — дете; „третира ги като деца" — не с пренебрежение, а с нежност и грижа. Хората гледат към мъдреца с очакване, а той отвръща с безусловна обич — както родител към децата си, без да разделя на добри и лоши.

第四十九章