Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第七十五章

Глава Седемдесет и пета

Гладът на народа

民之飢,以其上食稅之多,是以飢。
Mín zhī jī, yǐ qí shàng shí shuì zhī duō, shì yǐ jī.
Народът гладува, защото управниците вземат твърде много данъци — затова гладува.

食稅之多 (шъ шуей джъ дуо, [ʂɻ̩³⁵ ʂwei⁵¹ ʈʂɻ̩⁵⁵ twɔ⁵⁵]) — „изяждат твърде много данъци". Причината за глада не е природата — а алчността на управниците. Колкото повече вземат отгоре — толкова по-малко остава отдолу. Просто и безмилостно уравнение.

民之難治,以其上之有為,是以難治。
Mín zhī nán zhì, yǐ qí shàng zhī yǒu wéi, shì yǐ nán zhì.
Народът е труден за управление, защото управниците се месят твърде много — затова е труден.

有為 (ю уей, [jou²¹⁴ wei³⁵]) — „правене", намеса, свръхактивност — противоположното на 無為 (у уей, [u³⁵ wei³⁵]). Колкото повече закони, забрани и контрол — толкова повече съпротива и хаос. Народът не е труден по природа — управниците го правят труден със своята намеса.

民之輕死,以其上求生之厚,是以輕死。
Mín zhī qīng sǐ, yǐ qí shàng qiú shēng zhī hòu, shì yǐ qīng sǐ.
Народът не цени живота си, защото управниците живеят в прекомерен разкош — затова не цени живота си.

求生之厚 (цю шън джъ хоу, [tɕʰjou³⁵ ʂɤŋ⁵⁵ ʈʂɻ̩⁵⁵ xou⁵¹]) — „търсят живот твърде дебело", т.е. живеят в прекомерен разкош. Когато управниците живеят в охолство, а народът — в мизерия, хората започват да презират живота си. Връзка с глава 74: народ, който не цени живота си, не може да бъде сплашен.

夫唯無以生為者,是賢於貴生。
Fú wéi wú yǐ shēng wéi zhě, shì xián yú guì shēng.
Само този, който не превръща живота в цел — е по-мъдър от онзи, който цени живота прекомерно.

貴生 (гуей шън, [kwei⁵¹ ʂɤŋ⁵⁵]) — „да цениш живота прекомерно". Парадокс: този, който не е обсебен от живота си — живее по-пълноценно от онзи, който се вкопчва в него. Прекомерната привързаност към живота е форма на страх — а страхът е форма на смърт още приживе.