第七十五章
Глава Седемдесет и пета
Гладът на народа
食稅之多 (шъ шуей джъ дуо, [ʂɻ̩³⁵ ʂwei⁵¹ ʈʂɻ̩⁵⁵ twɔ⁵⁵]) — „изяждат твърде много данъци". Причината за глада не е природата — а алчността на управниците. Колкото повече вземат отгоре — толкова по-малко остава отдолу. Просто и безмилостно уравнение.
有為 (ю уей, [jou²¹⁴ wei³⁵]) — „правене", намеса, свръхактивност — противоположното на 無為 (у уей, [u³⁵ wei³⁵]). Колкото повече закони, забрани и контрол — толкова повече съпротива и хаос. Народът не е труден по природа — управниците го правят труден със своята намеса.
求生之厚 (цю шън джъ хоу, [tɕʰjou³⁵ ʂɤŋ⁵⁵ ʈʂɻ̩⁵⁵ xou⁵¹]) — „търсят живот твърде дебело", т.е. живеят в прекомерен разкош. Когато управниците живеят в охолство, а народът — в мизерия, хората започват да презират живота си. Връзка с глава 74: народ, който не цени живота си, не може да бъде сплашен.
貴生 (гуей шън, [kwei⁵¹ ʂɤŋ⁵⁵]) — „да цениш живота прекомерно". Парадокс: този, който не е обсебен от живота си — живее по-пълноценно от онзи, който се вкопчва в него. Прекомерната привързаност към живота е форма на страх — а страхът е форма на смърт още приживе.