第十章
Глава Десета
Прегърни единството
營魄 (ин по) са двете страни на душата — активната и пасивната. Можеш ли да ги държиш в единство, без да се раздвояваш? Това е въпросът за вътрешната цялост и хармония между тяло и дух.
Новороденото е идеалът на даоизма — напълно гъвкаво, без напрежение, дишащо дълбоко и естествено. 氣 (Ци) е жизнената енергия; мекотата е нейното висше проявление.
Тайнственото огледало е вътрешното виждане, интуицията. Можеш ли да изчистиш ума си от всички предразсъдъци и илюзии, за да отразява реалността без изкривяване?
Може ли владетелят да управлява без да контролира, да обича без да притежава? У-уей в политиката означава да създадеш условия, в които нещата се подреждат сами.
Небесните врати символизират сетивата и контакта с външния свят. Можеш ли да приемаш и отпускаш, без да граблиш? Женското начало (雌) е рецептивно, търпеливо, тихо — и именно затова непобедимо.
Висшето знание е да знаеш без да анализираш. Можеш ли да виждаш ясно във всички посоки и въпреки това да не се вкопчваш в знанието? Истинската мъдрост прилича на незнание.
Четири принципа на истинското творчество: създавай без да претендираш за собственост, действай без да очакваш награда, води без да потискаш. Това е природата на Даото — безкористна щедрост.
玄德 (сюан дъ) — Тайнствената Добродетел — е добродетелта, която не знае, че е добродетел. Тя действа естествено, без усилие и без самосъзнание. Това е висшата форма на Дъ — проявлението на Даото в човешкия живот.