Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第十二章

Глава Дванадесета

Петте цвята ослепяват

五色令人目盲；
Wǔ sè lìng rén mù máng;
Петте цвята ослепяват очите;

Прекалената визуална стимулация притъпява вътрешното виждане. Когато очите са залети от цветове и образи, умът губи способността да вижда същественото. Лао Дзъ предупреждава за опасността от сетивното пренасищане.

五音令人耳聾；
Wǔ yīn lìng rén ěr lóng;
петте тона оглушават ушите;

Прекалената музика и шум правят ушите нечувствителни към тишината, в която се крие истинската хармония. Който слуша прекалено много, престава да чува.

五味令人口爽；
Wǔ wèi lìng rén kǒu shuǎng;
петте вкуса развалят вкуса;

Изтънчените ястия и подправки притъпяват способността да усетиш естествения вкус на нещата. Простата храна е най-питателна — и за тялото, и за душата.

馳騁畋獵，令人心發狂；
Chí chěng tián liè, lìng rén xīn fā kuáng;
препускането и ловът подлудяват сърцето;

Вълнението от преследването — било то лов, надпревара или амбиция — разпалва ума до лудост. Постоянното търсене на нови стимули е форма на зависимост, която отдалечава от вътрешния покой.

難得之貨，令人行妨。
Nán dé zhī huò, lìng rén xíng fáng.
рядкостните блага спъват постъпките.

Притежанието на скъпоценности поражда страх от загуба, завист и алчност. Рядкостните предмети не носят свобода — те я отнемат, оковавайки притежателя си.

是以聖人為腹不為目，故去彼取此。
Shì yǐ shèngrén wéi fù bù wéi mù, gù qù bǐ qǔ cǐ.
Затова мъдрецът се грижи за стомаха, а не за очите — отхвърля онова и избира това.

Стомахът символизира истинските, вътрешни нужди; очите — повърхностните желания и блясъка. Мъдрецът избира същественото пред показното, дълбочината пред повърхността, тишината пред шума.