Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第七十六章

Глава Седемдесет и шеста

Мекото побеждава твърдото

人之生也柔弱，其死也堅強。
Rén zhī shēng yě róu ruò, qí sǐ yě jiān qiáng.
Човек при раждане е мек и слаб; при смъртта — твърд и вкоченен.

柔弱 (жоу жуо, [ʐou³⁵ ʐwɔ⁵¹]) — мек и слаб; 堅強 (дзян цян, [tɕjɛn⁵⁵ tɕʰjɑŋ³⁵]) — твърд и силен. Новороденото е олицетворение на мекотата — и то е пълно с живот. Трупът е твърд — и е мъртъв. Мекотата е знак за живот; твърдостта — за смърт.

草木之生也柔脆，其死也枯槁。
Cǎo mù zhī shēng yě róu cuì, qí sǐ yě kū gǎo.
Тревите и дърветата, докато живеят — са меки и гъвкави; когато умрат — са сухи и чупливи.

Същият принцип, илюстриран от природата: живото клонче се огъва; мъртвото — се чупи. Гъвкавостта е живот; крехкостта е смърт. Природата е най-добрият учител на Даото.

故堅強者死之徒，柔弱者生之徒。
Gù jiān qiáng zhě sǐ zhī tú, róu ruò zhě shēng zhī tú.
Затова твърдото и силното са другари на смъртта; мекото и слабото са другари на живота.

徒 (ту, [tʰu³⁵]) — другар, спътник. Обобщение на наблюденията: всичко твърдо и негъвкаво принадлежи на смъртта; всичко меко и гъвкаво — на живота. Това важи не само за тялото, но и за ума, характера и управлението.

是以兵強則滅，木強則折。強大處下，柔弱處上。
Shì yǐ bīng qiáng zé miè, mù qiáng zé zhé. Qiáng dà chǔ xià, róu ruò chǔ shàng.
Затова могъщата армия бива унищожена; твърдото дърво бива счупено. Силното и голямото заема долното място; мекото и слабото заема горното.

Финалът обръща обичайната йерархия: силното е отдолу, слабото — отгоре. Империите, изградени на сила, рухват; тихите и гъвкавите — оцеляват. Бамбукът се огъва при бурята и оцелява; дъбът стои прав — и бива изкоренен. Водата — най-мекото нещо — побеждава скалата. Темата от глава 76 резонира с глава 78.