道德經 · Дао Дъ Дзин

為學日益，為道日損。

Wéi xué rì yì, wéi dào rì sǔn.

Занимаваш ли се с учене — всеки ден прибавяш; занимаваш ли се с Даото — всеки ден отнемаш.

益 (и) — прибавям; 損 (сун) — отнемам. Ученето натрупва знания; Даото премахва наслоенията. Двата пътя са противоположни: единият добавя, другият изважда. Мъдростта не е в това да знаеш повече, а да се освободиш от ненужното.

損之又損，以至於無為。

Sǔn zhī yòu sǔn, yǐ zhì yú wú wéi.

Отнемаш и продължаваш да отнемаш — докато стигнеш до не-действие.

Пътят към у-уей е пътят на изваждането: премахваш амбицията, после навика, после мнението, после егото — слой след слой, докато остане само чистото действие без деятел. Скулпторът не добавя — той маха ненужното, за да се появи формата.

無為而無不為。

Wú wéi ér wú bù wéi.

Не действаш — и нищо не остава ненаправено.

Повторение на формулата от глава 37 — централната аксиома на даоизма. Когато егото е премахнато — действието е перфектно, защото не среща вътрешна съпротива. Нищо не остава ненаправено, защото нищо не пречи.

取天下常以無事，及其有事，不足以取天下。

Qǔ tiānxià cháng yǐ wú shì, jí qí yǒu shì, bù zú yǐ qǔ tiānxià.

Поднебесната се спечелва винаги чрез не-намеса; когато се намесваш — не си способен да я спечелиш.

無事 (у шъ) — без дела, без намеса, без суетене. Практическото приложение: светът се управлява най-добре, когато не се управлява прекомерно. Колкото повече се намесваш — толкова по-малко контролираш. Истинската власт е в не-намесата.

第四十八章