道德經 · Дао Дъ Дзин

道生一，一生二，二生三，三生萬物。

Dào shēng yī, yī shēng èr, èr shēng sān, sān shēng wànwù.

Даото ражда Единното; Единното ражда Двойката; Двойката ражда Тройката; Тройката ражда десетте хиляди неща.

Може би най-прочутият стих в цялата книга — космогоничната формула на Лао Дзъ. Едно 一 (и, [i⁵⁵]) — първичното единство; Две 二 (ър, [ɚ⁵¹]) — Ин и Ян, полярността; Три 三 (сан, [sɑn⁵⁵]) — хармонията между тях (Ци 氣, [tɕʰi⁵¹], жизнената енергия). От тази тройка се раждат десетте хиляди неща — цялото творение.

萬物負陰而抱陽，沖氣以為和。

Wànwù fù yīn ér bào yáng, chōng qì yǐ wéi hé.

Десетте хиляди неща носят на гърба си Ин и прегръщат Ян; сливащата се Ци създава хармонията.

負陰抱陽 (фу ин бао ян, [fu⁵¹ in⁵⁵ pɑʊ⁵¹ jɑŋ³⁵]) — „носят Ин на гърба, прегръщат Ян". Всяко нещо съдържа и двете сили. 沖氣 (чун ци, [ʈʂʰuŋ⁵⁵ tɕʰi⁵¹]) — „сливащата се Ци" — третият елемент, който обединява противоположностите в хармония. Това е „Тройката" от предния стих в действие.

人之所惡，唯孤、寡、不穀，而王公以為稱。

Rén zhī suǒ wù, wéi gū, guǎ, bù gǔ, ér wáng gōng yǐ wéi chēng.

Хората мразят да бъдат наречени „сирак", „самотник", „недостоен" — а царете и князете се самоназовават именно така.

Повторение на темата от глава 39: владетелите интуитивно избират смирени титли. Това, което хората смятат за унизително — властта приема като достойнство. Смирението е фундамент на истинската власт.

故物或損之而益，或益之而損。

Gù wù huò sǔn zhī ér yì, huò yì zhī ér sǔn.

Затова нещата: намалиш ги — и те нарастват; увеличиш ги — и те намаляват.

Законът на обратния ефект: загубата може да бъде печалба, а печалбата — загуба. Данъците обогатяват хазната, но обедняват народа и накрая — и царството. Щедростта „губи", но спечелва вярност. Парадоксът пронизва цялата книга.

人之所教，我亦教之。強梁者不得其死，吾將以為教父。

Rén zhī suǒ jiào, wǒ yì jiào zhī. Qiáng liáng zhě bù dé qí sǐ, wú jiāng yǐ wéi jiào fù.

Това, което другите учат — аз също уча: „Насилникът не умира естествена смърт." Това ще направя основа на моето учение.

強梁 (циан лян, [tɕʰjɑŋ³⁵ ljɑŋ³⁵]) — насилник, груб силник. 教父 (дзяо фу, [tɕjɑʊ⁵¹ fu⁵¹]) — „баща на учението", основен принцип. Лао Дзъ приема тази народна мъдрост като своя: който разчита на грубата сила — загива от нея. Ненасилието не е просто идеал — то е практическа стратегия за оцеляване.

第四十二章