第五十章
Глава Петдесета
Живот и смърт
出生入死 (чу шън жу съ) — станало поговорка в китайския. Раждането е излизане, смъртта — влизане. Животът е пътуване между двете врати. Простотата на израза крие дълбочина: всеки жив вече е на път към смъртта.
十有三 (шъ ю сан) — „три от десет", т.е. тридесет процента. Три групи хора: тези, които естествено живеят дълго; тези, които умират рано; и тези, които сами се тласкат към смъртта чрез прекомерност. Третата група — най-трагичната — загива заради алчността си за живот.
生生之厚 (шън шън джъ хоу) — „прекомерната дебелина на живеенето". Парадоксът: прекаленото вкопчване в живота ускорява смъртта. Който се страхува да умре — живее в напрежение, яде прекомерно, натрупва, тревожи се — и именно това го убива.
攝生 (шъ шън) — „пази живота", изкуството да живееш. Кой умее да пази живота си — не привлича опасност. Не защото е защитен с броня, а защото няма в себе си „място" за смъртта. Отсъствието на страх е най-добрата защита.
Тройна неуязвимост: рогът, ноктите и острието не намират „място" в тялото на мъдреца. Той е неуязвим не физически, а духовно — защото в него няма „мишена": няма страх, няма привързаност, няма точка, за която да бъде хванат.
無死地 (у съ ди) — „няма място за смъртта". Финалът е лаконичен и дълбок: мъдрецът е неуязвим, защото не се вкопчва в живота. Парадоксално: именно готовността да умреш прави живота безопасен. Който не се страхува от смъртта — не й дава място в себе си.