道德經 · Дао Дъ Дзин

善行無轍跡，

Shàn xíng wú zhé jì,

Добрият пътник не оставя следи,

Истинското майсторство е невидимо. Добрият пътник се движи така естествено, че не нарушава нищо около себе си — като вятър, който минава, без да остави белег.

善言無瑕謫，

Shàn yán wú xiá zhé,

добрият оратор не допуска грешки,

瑕謫 (ся джъ) — петно, грешка. Добрата реч не е красноречие — тя е точност. Думите на мъдреца са толкова естествени, че няма какво да се оспори или поправи в тях.

善數不用籌策，

Shàn shù bù yòng chóu cè,

добрият сметач не използва пръчици за смятане,

籌策 (чоу цъ) — бамбукови пръчици за смятане, древен калкулатор. Истинското познание не се нуждае от инструменти — то е интуитивно и непосредствено.

善閉無關楗而不可開，

Shàn bì wú guān jiàn ér bù kě kāi,

добрият ключар заключва без ключалка — и никой не може да отвори,

Парадоксът на истинската защита: тя не разчита на механични средства. Вратата, заключена с мъдрост, е по-здрава от тази с хиляда брави. Истинската сигурност е вътрешна.

善結無繩約而不可解。

Shàn jié wú shéng yuē ér bù kě jiě.

добрият връзвач връзва без въже — и никой не може да развърже.

Истинската връзка не се нуждае от принуда. Любовта, доверието и верността свързват по-здраво от всякакви вериги. Невидимите възли са неразкъсваеми.

是以聖人常善救人，故無棄人；常善救物，故無棄物。是謂襲明。

Shì yǐ shèngrén cháng shàn jiù rén, gù wú qì rén; cháng shàn jiù wù, gù wú qì wù. Shì wèi xí míng.

Затова мъдрецът винаги умело спасява хората — и никой не е изоставен; винаги умело спасява нещата — и нищо не е пропиляно. Това се нарича „скрита светлина".

襲明 (си мин) — „скрита светлина" или „обвита мъдрост". Мъдрецът не отхвърля никого — за него всеки човек и всяко нещо имат стойност. Тази всеобхватна грижа е проява на скритата, неизказана мъдрост.

故善人者，不善人之師；不善人者，善人之資。

Gù shàn rén zhě, bù shàn rén zhī shī; bù shàn rén zhě, shàn rén zhī zī.

Затова добрият човек е учител на недобрия; а недобрият е материал за учене на добрия.

資 (дзъ) — ресурс, материал. Добрите хора учат лошите чрез пример, а лошите учат добрите какво да не правят. Никой не е безполезен — всеки е учител по свой начин.

不貴其師，不愛其資，雖智大迷。是謂要妙。

Bù guì qí shī, bù ài qí zī, suī zhì dà mí. Shì wèi yào miào.

Който не цени учителя си и не обича материала си за учене — дори и да е умен, е дълбоко заблуден. Това е тънката същност.

要妙 (яо мяо) — „тънката същност", ключовата тайна. Без уважение към учителите и без признание на уроците от „лошото" — дори най-умният е заблуден. Това е дълбоката тайна на мъдростта.

第二十七章