道德經 · Дао Дъ Дзин

天下有始，以為天下母。

Tiānxià yǒu shǐ, yǐ wéi tiānxià mǔ.

Поднебесната има начало — то е Майката на Поднебесната.

始 (шъ) — начало; 母 (му) — майка. Началото на всичко е Даото — „Майката". Както от майката се раждат децата, така от Даото се раждат десетте хиляди неща. Да познаеш Майката — значи да познаеш източника.

既得其母，以知其子；既知其子，復守其母，沒身不殆。

Jì dé qí mǔ, yǐ zhī qí zǐ; jì zhī qí zǐ, fù shǒu qí mǔ, mò shēn bù dài.

Познал си Майката — така познаваш и децата; познал си децата — завърни се и пази Майката. До края на живота си няма да бъдеш в опасност.

Двупосочен път: от Даото (Майката) разбираш света (децата); от света се връщаш обратно към Даото. Който пази връзката с източника — е безопасен до края. Не бягай от света, но не забравяй откъде идва всичко.

塞其兌，閉其門，終身不勤。

Sāi qí duì, bì qí mén, zhōng shēn bù qín.

Запуши отворите, затвори вратите — до края на живота си няма да се изтощиш.

兌 (дуей) — отвори, сетива; 門 (мън) — врати. Метафора за сетивата: затвори вратите на сетивните стимули — и енергията ти се запазва. Не се разсейвай навън — обърни се навътре. Така ще живееш без изтощение.

開其兌，濟其事，終身不救。

Kāi qí duì, jì qí shì, zhōng shēn bù jiù.

Отвори отворите, умножи делата си — до края на живота си няма да бъдеш спасен.

Обратната страна: отвори сетивата, натрупай дела и ангажименти — и никоя помощ няма да е достатъчна. Разпиляването на енергията навън е безвъзвратно. Занятията водят до изтощение, от което няма спасение.

見小曰明，守柔曰強。

Jiàn xiǎo yuē míng, shǒu róu yuē qiáng.

Да виждаш малкото се нарича просветление; да пазиш мекотата се нарича сила.

見小 (дзян сяо) — да забелязваш фините, малките неща. Просветлението не е да виждаш грандиозното — а да забелязваш незабележимото. Силата не е в твърдостта — а в способността да останеш мек. Два парадокса, които обобщават цялото учение.

用其光，復歸其明，無遺身殃；是為襲常。

Yòng qí guāng, fù guī qí míng, wú yí shēn yāng; shì wéi xí cháng.

Използвай светлината, завърни се към яснотата — и няма да навлечеш беда на себе си. Това се нарича „следване на вечното".

襲常 (си чан) — „следване на вечното", „обличане в постоянното". Използвай светлината на познанието, но се завръщай към вътрешната яснота. Не се изгубвай в блясъка на външния свят — върни се към извора. Това е практиката на вечното Дао.

第五十二章