Начало

道德經

Дао Дъ Дзин

第六十八章

Глава Шестдесет и осма

Добродетелта на не-борбата

善為士者,不武;
Shàn wéi shì zhě, bù wǔ;
Добрият воин не е войнствен;

武 (у, [u²¹⁴]) — войнствен, агресивен. Истинският воин не търси битка — той я избягва. Силата му е в сдържаността, а не в агресията. Най-опасният боец е този, който никога не иска да се бие.

善戰者,不怒;
Shàn zhàn zhě, bù nù;
добрият боец не се гневи;

Гневът е слабост на бойното поле — той заслепява, прави те предсказуем и отнема ясната преценка. Добрият боец е хладнокръвен: действа без емоция, прецизно и навреме.

善勝敵者,不與;
Shàn shèng dí zhě, bù yǔ;
добрият победител не се сражава;

不與 (бу юй, [pu⁵¹ y²¹⁴]) — „не се среща" с врага, т.е. не влиза в пряк сблъсък. Висшата победа е тази без битка — да победиш, без да се сражаваш. Тази идея ще бъде развита от Сун Дзъ в „Изкуството на войната".

善用人者,為之下。
Shàn yòng rén zhě, wéi zhī xià.
добрият ръководител се поставя под хората.

Същият принцип от глави 61 и 66, приложен към управлението на хора: добрият ръководител не командва отгоре — той служи отдолу. Поставя себе си под тези, които води, и именно затова те го следват с желание.

是謂不爭之德,是謂用人之力,是謂配天古之極。
Shì wèi bù zhēng zhī dé, shì wèi yòng rén zhī lì, shì wèi pèi tiān gǔ zhī jí.
Това се нарича Добродетелта на не-борбата; това се нарича умението да използваш силата на хората; това се нарича да си равен на Небето — върхът на древността.

Три имена за едно и също: не-борба, умение да ръководиш, равенство с Небето. 配天 (пей тян, [pʰei⁵¹ tʰjɛn⁵⁵]) — „да си равен на Небето" — най-висшата похвала. Древните го знаеха и го практикуваха — затова е „върхът на древността" 古之極 (гу джъ дзи, [ku²¹⁴ ʈʂɻ̩⁵⁵ tɕi³⁵]). Модерният свят е забравил тази мъдрост.