道德經 · Дао Дъ Дзин

善為士者，不武；

Shàn wéi shì zhě, bù wǔ;

Добрият воин не е войнствен;

武 (у, [u²¹⁴]) — войнствен, агресивен. Истинският воин не търси битка — той я избягва. Силата му е в сдържаността, а не в агресията. Най-опасният боец е този, който никога не иска да се бие.

善戰者，不怒；

Shàn zhàn zhě, bù nù;

добрият боец не се гневи;

Гневът е слабост на бойното поле — той заслепява, прави те предсказуем и отнема ясната преценка. Добрият боец е хладнокръвен: действа без емоция, прецизно и навреме.

善勝敵者，不與；

Shàn shèng dí zhě, bù yǔ;

добрият победител не се сражава;

不與 (бу юй, [pu⁵¹ y²¹⁴]) — „не се среща" с врага, т.е. не влиза в пряк сблъсък. Висшата победа е тази без битка — да победиш, без да се сражаваш. Тази идея ще бъде развита от Сун Дзъ в „Изкуството на войната".

善用人者，為之下。

Shàn yòng rén zhě, wéi zhī xià.

добрият ръководител се поставя под хората.

Същият принцип от глави 61 и 66, приложен към управлението на хора: добрият ръководител не командва отгоре — той служи отдолу. Поставя себе си под тези, които води, и именно затова те го следват с желание.

是謂不爭之德，是謂用人之力，是謂配天古之極。

Shì wèi bù zhēng zhī dé, shì wèi yòng rén zhī lì, shì wèi pèi tiān gǔ zhī jí.

Това се нарича Добродетелта на не-борбата; това се нарича умението да използваш силата на хората; това се нарича да си равен на Небето — върхът на древността.

Три имена за едно и също: не-борба, умение да ръководиш, равенство с Небето. 配天 (пей тян, [pʰei⁵¹ tʰjɛn⁵⁵]) — „да си равен на Небето" — най-висшата похвала. Древните го знаеха и го практикуваха — затова е „върхът на древността" 古之極 (гу джъ дзи, [ku²¹⁴ ʈʂɻ̩⁵⁵ tɕi³⁵]). Модерният свят е забравил тази мъдрост.

第六十八章